Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Отвъдие (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Blade of Tyshalle, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
filthy (2015)
Разпознаване и корекция
Dave (2015)
Корекция
ИК „Колибри“

Издание:

Автор: Матю Удринг Стоувър

Заглавие: Острието на Тишал

Преводач: Васил Велчев

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Дедракс“

Главен редактор: Андрей Велков

Технически редактор: Симеон Айтов

Художник: Росен Дуков

ISBN: 978-619-150-455-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3583

История

  1. — Добавяне

7.

Рейт седеше вцепенен пред артанското огледало, стиснал здраво златната дръжка.

Аз — помисли си той, изумен. — Това съм аз.

Вече го виждаше: целият му живот се разгърна пред очите му, разкривайки всичките си перипетии. Тук, на този преломен момент в историята, застанал на възловата точна на конфликта между Империята, артанците и нечовешкия дом Митондион, той откри връзката, която търсеше отдавна. Беше открил ръката на Каин.

Намери я в огледалото.

Каин го беше създал; Каин бе вложил в него жаждата за власт и познание, която бе отвела Рейт до тук и сега, в точката, където силите на историята се бяха озовали в неустойчиво равновесие, готови да поемат нататък, накъдето ги насочеше и най-лекият му дъх. Каин бе поставил Тоа Сител върху Дъбовия трон. Каин беше вдъхновил еретиците терористи, които бяха накарали Тоа Сител да използва Огледалото, за да му каже: … начина, по който пътищата ни се пресичат без определена причина…

Но причина имаше. Каин бе причината.

Сега Рейт вече виждаше всичко: възможностите, шансовете. Виждаше, какво би могъл да сътвори тук Каин — ако само служеше на истинската мечта за Обединено човечество. Съзря възможността да нанесе удар в стила на Каин; би могъл да повлияе върху баланса със собствената си тежест. На целия континент, може би в целия свят, нямаше по-голяма заплаха за бъдещето на човечеството от елфите от дома Митондион. Само с един елегантен жест той би могъл да изпрати срещу тях цялата мощ на втората най-голяма заплаха срещу истинската си мечта: актирите — народа на Каин.

И да остави двамата най-големи врагове на Бъдещето на човечеството да се унищожат един друг.

Рейт се изправи.

— Птолан — рече спокойно той, изненадан колко ясно и нормално бе прозвучал гласът му. — Магистър Птолан, елате при мен.

Преди да се разнесе гласът, се чуха само една-две крачки — Птолан сигурно беше подслушвал до вратата.

— Да, магистър Рейт?

— Повикайте брата говорител; събудете го, ако е необходимо. — Рейт имаше необходимите умения, за да изпрати и сам съобщението, но го очакваха неотложни дела зад стените на замъка Трънова клисура — дела, които не можеха да чакат и минута. — Съветът трябва да бъде уведомен — рече той. — Артанските господари на Трансдея и елфите от дома Митондион се намират в състояние на война.

— Война? — попита Птолан със затаен дъх. — Сега?

Рейт сви устни и се загледа в нощното небе.

— Да речем, че след час.

Когато Птолан се отдалечи, Рейт бавно се обърна към ъгъла на стаята си и удряйки с юмрук в гърдите си, предложи на олтара на Ма’елкот кръвта от сърцето си.