Матю Удринг Стоувър
Острието на Тишал (221)

8.

ВЕО означава високоенергийно оръжие, останалото от векове обозначение за всякакъв боен заряд, който използва ядрен разпад, синтез или каквато и да е комбинация от двете.

„Антивзривно“ е донякъде подвеждащо определение, измислено от екипа създатели на оръжието, което отразява успешното погасяване на излъчването на високоенергийни фотонни емисии — гама и рентгенови лъчи, — като така се намаляват до около 0,1 килотона топлинният ефект и ударната вълна от взрива: някакви си сто пъти повече от голяма химическа бомба.

РБГИИБН означава размножена бойна глава с интензивно излъчване на бързи неутрони. Радиацията от бързите неутрони намалява десет пъти на всеки петстотин метра от епицентъра на взрива благодарение на поглъщането от атмосферата; проектантите на оръжието са се справили с този ефект, като са разделили бойната глава на множество малки, които автоматично се разпръсват при активиране на системата, като покриват равномерно цялата област, която е цел на атаката, с излъчване 10 000 рада. Бързите неутрони се отличават с изключително висока проникваща способност; дори противорадиационните щитове могат да редуцират излъчването едва с между две и пет хиляди рада. Доза от 8000 рада е мигновено смъртоносна; 5000 рада изваждат човек от строя след пет минути и го убиват след два дни.

Интензивното излъчване на бързи неутрони поражда мощна вторична радиация, тъй като неутроните разбиват ядра в почвата, като ги преобразуват в широк спектър от крайно нестабилни изотопи. За седем часа вторичната радиация намалява десетократно, но все още може да убива. Спада до безопасни нива след два дни, но дотогава нанася непоправими увреждания на всяко живо същество, изложено на нея.

Именно заради това е било създадено това оръжие: за да стерилизира локални огнища на ХРВП. „Антивзривното“ действие на оръжието е, за да не напускат тела на вируса зоната на поражение.

След изстрелването си бойната глава е разгърнала контролирани от компютър специални крила, които да попречат на високите ветрове да я отклонят от зоната на поражение, и се е заела да разсейва бомбичките, всяка от които е със свои насочващи крила. Всяка от бомбичките е със своя прицелваща система, сравняваща данните от радара от централното устройство с инфрачервеното изображение на града отдолу. Градовете винаги са по-топли от околната местност, но този сигурно пламти като маяк.

Радарните алтиметри отчитат височината на бойните глави. За около девет секунди крилата стабилизират скоростта на падане до 97,3 метра в секунда и тя варира леко в зависимост от плътността на въздуха, през който преминават.

Оптималната височина на детониране е два километра.

До взрива остават сто седемдесет и шест секунди.