Уин Уенджър, Ричард По
Факторът Айнщайн (88)

Чисти идеи

В своя шедьовър „Републиката“, написан в пети век преди новата ера, древногръцкият философ Платон изказва хипотезата, че в действителност съществуват два свята — материалният свят, който възприемаме посредством петте си сетива с всички техни ограничения и субективност, и светът на чистите идеи. Великият мислител твърди, че единствено в света на тези чисти идеи можем да видим нещата в истинската им форма. Според него музиката, поезията, живописта и математиката са единствено бегли опити да уловим непреходната красота и ред на този идеален свят.

Пещерата на Платон

Платон оприличава света на нашето ежедневие на някаква странна пещера, към чиито стени хората са приковани с вериги, минаващи през вратовете им така, че да не могат да извръщат главите си встрани. По този начин те не виждат нищо друго, освен отсрещната стена, по която наблюдават игра на сенки — а те били хвърляни от други хора, движещи се в светлината на огъня някъде извън погледа им, в дъното на пещерата зад гърба им. В своето незнание прикованите затворници вярват, че тези сенки са единствените „реални“ неща на света. Ако можеха обаче да извърнат главите си, те щяха да видят как истинските хора, на които принадлежали сенките по стената на пещерата, танцуват край истинския огън. А ако можеха да отхвърлят оковите си, затворниците биха могли да излязат извън пещерата и да обхванат с поглед сияйния, окъпан от слънцето реален свят.

Според Платон всички ние сме оковани в една такава пещера, като не можем да виждаме нищо друго от света, освен играта на отражението му по стената пред очите ни, и затова си въобразяваме, че именно тези сенки са цялата ни вселена. „А всъщност — пише Платон — душата на всеки човек притежава силата да прозре истината, както и орган, с чиято помощ да го постигне.“ И посочва, че е достатъчно да освободим възприятията си от сковаващите ги общоприети рамки, за да можем най-сетне „да се любуваме на реалността и на ослепителното сияние на онова, което наричаме Добро“.

Екстаз

През епохите на Ренесанса и на Просвещението философите преразглеждат пещерата на Платон. Ренесансовите неоплатонисти смятат, че великите творци на изкуството надникват в идеалния свят, когато биват обзети от музата на вдъхновението. Жан Жак Русо изказва предположението, че всеки смъртен, успял да се докосне до описания от Платон идеален свят, ще бъде обзет от върховното блаженство на екстаза. Вероятно именно този екстаз има предвид Моцарт, когато възкликва: „Нямам думи да ви опиша каква наслада е това!“

Възмездие за Платон

До относително неотдавна хипотези като тези на Платон и на Жан Жак Русо бяха отнасяни към сферата на мистицизма. Не съществуваше никакъв реалистичен начин, по който те биха могли да бъдат доказани. Но през двайсети век нещата се промениха коренно. Разработките на учените в областта на квантовата физика доведоха до появата на нови мощни средства, които за първи път ни предоставиха възможност да надникнем към света извън Платоновата пещера по научно измерваем и доказуем начин. Тези нови средства вероятно биха могли да ни разкрият и как именно действа тайнственият творчески механизъм в ума на един Моцарт, например.