Уин Уенджър, Ричард По
Факторът Айнщайн (114)

Бариерата на паметта

„Образованието — отбелязва веднъж Айнщайн — е онова, което остава, след като забравиш абсолютно всичко, научено в училище.“

Кой ли от нас не е съжалявал понякога за времето, което е губил години наред в училище, за да се готви за изпити по такива загадъчни предмети като физика, химия, тригонометрия, история, френски или испански? И кой ли не се е дивил на самия себе си при мисълта, че навремето, в училище, настина е знаел много добре периодичната таблица, справял се е с квадратните уравнения, изчислявал е траекториите на летящи куршуми, можел е да посочи датите на решаващите битки във войната от 1812 година и доста добре е спрягал неправилните глаголи във френския език — но много скоро след това е забравил напълно всички тези умения и знания?

По времето когато излизаме на пазара на труда, повечето от нас са щастливи, ако от всичко научено в училище си спомнят поне таблицата за умножение. Хората тук, в Америка, гледат едва ли не със страхопочитание всеки свой сънародник, който успява да проведе дори най-незначителен разговор на някой чужд език. А при вида на бюрото в службата, отрупано с непрочетени професионални издания, компютърни справочници, отчети, списания и какви ли не книги, малцина не изпитват усещане за deja vu, тоест за нещо смътно познато. На работното си място също като в училище, сме буквално удавени в порой от най-различна информация и данни — толкова прекалено много, че просто не сме в състояние да прескочим бариерата на паметта си и да запомним всичко.