Уин Уенджър, Ричард По
Факторът Айнщайн (175)

Човекът еволюира

Чарлз Дарвин бил убеден, че видовете еволюират единствено посредством „естествения подбор“ — тоест, чрез оцеляването на най-годния. Но днес повечето генетици признават, че за еволюцията допринасят и ред други сили и фактори. В съвременното общество напредналата медицина и развитата система за социални грижи закрилят повечето хора от мрачните последици на естествения подбор. И въпреки това еволюцията продължава неотклонно.

Днес например вече се раждат все повече и повече хора без трети кътник, особено сред ескимосите и европейците. Раждат се все повече хора с три корена на първия кътник, а не с обичайните два. Подобни странни промени привидно не оказват влияние върху въпроса кой ще живее и кой ще умре, но постепенно се натрупват, развиват се бавно и неотклонно, сякаш следвайки някакъв заложен в човешкия вид генетичен часовник.

Неограничен потенциал

Когато през деветнайсети век се полага началото на модерните състезания по лека атлетика, всички били убедени, че за което и да било човешко същество е физически невъзможно да пробяга километър и половина за четири минути. Десетилетие след десетилетие, най-добрите бегачи на света непрекъснато се опитвали и все не успявали да достигнат този крайъгълен камък на бягането по писта. Но ето че на 6 май 1954 година Роджър Банистър удивил света, като пробягал прословутия километър и половина за 3 минути и 59,4 секунди. От този момент насетне четирите минути се превърнали в рутинна практика.

Подобен феномен има и в сферата на интелекта. Столетия наред великите шахматисти на света проверявали и доказвали умствените си способности на гросмайстори, като играели със завързани очи. Дълго време се смятало, че „сляпа“ игра на три дъски едновременно бележи границата на човешките възможности. Но през 1933 година Александър Алехин успешно демонстрира „сляпа“ игра на трийсет и две дъски едновременно. Следващите гросмайстори оставят Алехин далеч зад себе си. Когато през 1960 година Колтановски поставя ненадминатия и до ден-днешен рекорд, като играе „сляпо“ на петдесет и шест дъски едновременно, той печели петдесет от партиите, а останалите завършва реми.

Мемична еволюция

Всички тези постижения са възможни благодарение на мемите. Единствено мемът на атлетичния хъс може да подтикне бегача години наред да превъзмогва себе си и да тренира усилено, за да мине бариерата на четириминутния километър и половина. Единствено мемът на шаха може да предостави някому основателна причина или да му вдъхне желание да изпробва възможностите на паметта си, като играе „сляпо“ на петдесет и шест дъски едновременно. Но ето че веднъж щом някой преодолее общоприетия крайъгълен камък на една или друга способност или умение, съответният мем се разпространява светкавично и всяко следващо поколение вече изпълнява същата задача с много по-голяма лекота.

През трийсетте години нацистките генетици са си представяли, че единственият начин за подобряване на човешката порода е посредством селекция на ражданията — предположение, неминуемо и трагично водещо до безжалостно убиване на всеки, който притежава „лоши“ или нежелани гени.

В действителност от над десет милиона години раждаемостта вече не е ефективен двигател за човешката еволюция. Откакто се е развила мозъчната кора с нейната уникална способност да поражда и да предава идеи, мемите, а не гените, са осигурявали най-мощния подтик към промяна.