Уин Уенджър, Ричард По
Факторът Айнщайн (38)

Неудържим стремеж към записване

През двайсетте години изследователката Катрин Кокс проучва триста гении от човешката история, сред които са сър Исак Нютон, Томас Джеферсън и Иохан Себастиян Бах. Нейните задълбочени проучвания на всички съществуващи биографии и различни свидетелства за живота им разкриват наличие на поразително подобни навици и черти на характера при тези забележителни личности.

Кокс отбелязва, че един от белезите за гениалност явно е наблюдаваният при всички тях неудържим стремеж още от най-ранна възраст да записват подробно размислите и чувствата си в дневници, поеми, писма до приятели и роднини (така нареченото компулсивно записване). Изследователката подчертава, че тази склонност се наблюдава не само при писателите и поетите, но и при генералите, държавните мъже и учените.

Единият процент хора

Достатъчно е да посетите библиотеката, за да се уверите в правотата на направения от Кокс извод. Статистическите данни сочат, че само 1% от населението има навика редовно да записва мислите, изживяванията й прозренията си в дневници, бележници, писма или книги. Но с поразително постоянство изглежда че всички изтъкнати личности на света попадат именно в този 1%.

В библиотеката ще откриете непропорционално огромно количество автобиографичен материал, написан и публикуван от най-надарените мъже и жени в човешката история през различните векове. Сред тях са прочутата „Автобиография“ на Бенджамин Франклин, „Автобиографичните бележки“ на Алберт Айнщайн, няколкото тома „Бележници“ на Леонардо да Винчи, изпълнени със скици, диаграми и криптографски записки. Когато умира в 1931 година, Томас Едисон оставя след себе си около три милиона страници записки и писма. Въпросът е в това дали гениалността подтиква към записване, или записването стимулира гениалност?

Защо всички тези надарени мъже и жени започват да с водят дневници? Дали защото са били по начало уверени, че някой ден ще станат прочути и затова са искали да оставят на бъдещите историци достатъчно материал за проучване? Или тази тяхна мания за подробно записване е просто несъществен страничен продукт на един жадуващ за изява ум — или на прекомерно самолюбие? А може би — и именно тази гледна точка застъпвам аз — само по себе си, записването е своеобразен механизъм, чрез който хора, не гении по рождение, подсъзнателно подхранват И активират в себе си свръхинтелект?