Уин Уенджър, Ричард По
Факторът Айнщайн (168)

Оцелява най-годният

Ако някоя лъвица открие гепард да ловува на нейната територия, тя обикновено се опитва да го убие. Нещо повече, ако попадне на леговище с малки гепардчета, лъвицата ги убива най-делово едно след друго, като притиска с огромната си муцуна главите им, докато се задушат. Когато майка им се върне от лов, намира леговището си пълно с мъртвите тела на своите малки гепардчета.

Както Хауърд Блуум отбелязва в своята книга „Принципът на Луцифер“, подобна безсърдечна жестокост е типична за света на дивата природа. Винаги и навсякъде даден набор от гени неизменно се опитва да надвие и да измести друг набор от гени. В действителност твърде често отделните същества приличат на лесно заменими пионки в битката за надмощие между конкуриращите се генотипни фондове.

Егоистичният ген

Според Блуум тази жестока житейска драма е стара като света и датира приблизително отпреди четири милиарда години. По онова време на Земята имало само някакво далечно подобие на живот — микроскопични гени, плуващи насам-натам в първичната тиня. За да си осигурят поне малко предимство в борбата за оцеляване, някои от тях се обединили в генни колонии, наречени ДНК (дерибонуклеинова киселина). Предизвикани от засилилата се конкурентна борба, други гени постъпили по същия начин. Така било поставено началото на жестоката надпревара, която продължава и до ден-днешен.

В стремежа си да откриват все по-ефективни начини да убиват, да изяждат, да паразитират и изобщо по всякакви други пътища да надвият съперниците си, отделните генни колонии (ДНК) еволюирали в течение на милиарди години в още по-сложни форми на животински и растителен живот. Според тази теория — Блуум я цитира от публикуваната в 1976 година книга на зоолога Ричард Доукинс „Егоистичният ген“ — ние, човешките същества, не сме нищо повече от най-модерното оръжие, създадено от нашата генна колония (ДНК), водена от нейния неизтощим и яростен стремеж да си осигури господство над света на природата.

Тайното оръжие

В някакъв момент от еволюцията една особено предприемчива и войнствена генна колония създала свое тайно оръжие — интелекта. Появата му на бойното поле придала съвършено ново измерение на генетичната надпревара за надмощие. Преди това другите видове оръжия — зъби, нокти, клюнове, рога, отровни жила — се разработвали и внедрявали много бавно, в течение на милиони години. Но ето че появата на тайното оръжие „Интелект“ позволило на цели генотипни фондове буквално за нула време (от гледна точка на темповете на еволюцията, разбира се) да променят коренно тактиките си за оцеляване.

Някои шимпанзета се научили да използват извити клончета, за да измъкват от дупките им термитите, с които се хранели. А подобно умение давало на съответната колония шимпанзета огромно предимство пред съседните колонии, чиито членове измирали от глад поради липса на термити. Никое шимпанзе не се ражда с такова умение за лов на термити. И веднъж усвоено, то не се унаследява от следващото поколение заедно с гените. Но пък чрез процес на обучение може да бъде предадено от ума на едно шимпанзе на друго и така буквално за една нощ да бъде овладяно от всички членове на колонията. Поради тази причина Доукинс би казал, че умението за лов на термити е мем.