Уин Уенджър, Ричард По
Факторът Айнщайн (87)

Всичко едновременно

Както и много други гении, Волфганг Амадеус Моцарт твърди, че създава своите музикални произведения изцяло в ума си, като довежда до съвършенство всеки акорд и арпеж преди още да е записал и една-единствена нота върху хартия. Моцарт често забавлявал и удивлявал съвременниците си с подобни „трикове“ — примерно между две игри на билярд нахвърлял на нотна хартия сложните хармонии на някоя соната или само няколко часа преди премиерата на своята опера „Дон Жуан“ „написал“ увертюрата към нея. В подобни случаи гениалният композитор обяснявал, че той всъщност не създава в момента музиката, а просто я записва под диктовката на ума си, където тя съществувала изцяло завършена.

В едно свое писмо от 1789 година Моцарт обяснява, че преди да запише на нотната хартия което и да било свое произведение, той първо го „обхващал цялостно с поглед“ в ума си, където то се появявало пред мисления му взор „като прекрасна картина или изящна статуя“. При това Моцарт не преглеждал мисловно композициите си по начина, по който би ги изсвирил някой оркестър — секция по секция и такт след такт, — а ги „обхващал цялостно с поглед“. „И не чувам във въображението си отделните части последователно — пише той, — а ги възприемам като неделимо цяло, всичко едновременно. Нямам думи да ви опиша каква наслада е това!“

Оригинално мислене

Творческият метод на Моцарт съвсем очевидно надхвърля всичко обичайно. Как е възможно човек да „обхване“ цяла една симфония „с поглед“? Как е възможно да „чуе“ отделните й части „едновременно“, а не една по една или последователно със съответната им продължителност във времето? Това е толкова сложен, неразбираем и тайнствен феномен, какъвто би била и петизмерна геометрия, примерно. И все пак, тази странна мисловна нагласа се отдавала на Моцарт с такава лекота, с каквато клавишите на пианото се подчинявали на пръстите му.

Истински оригиналните мисли и идеи се пораждат в среда, коренно различна от тази, до която имат достъп съзнателните ни умове. За великите гении на човечеството е обичайна практика изцяло да пренебрегват правилата на обичайния начин на мислене и възприемане на света — които повечето от нас смятат за ненарушими, — като най-непринудено и без каквито и да било задръжки си играят с общоприетите понятия за време, пространство и форма.