Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Einstein Factor: A Proven New Method for Increasing Your Intelligence, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,1 (× 14 гласа)

Информация

Разпознаване, корекция и форматиране
pechkov (2013)
Източник
novaset.net

Win Wenger and Richard Poe, 1996

THE EINSTEIN FACTOR: a proven new method for increasing your intelligence

Prima Publishing, USA

 

Корнелия Стефанова Величкова-Дарева, превод

Любомир Бориславов Пенов, художник

 

София, 2001

СИЕЛА — СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ

ISBN: 954-649-365-1

 

Д-р Уин Уенджър

Ричард По

 

Факторът Айнщайн

 

Американска

Първо издание

 

Редактор: Анжела Кьосева

Предпечатна подготовка: Иво Петров

Технически редактор: Божидар Методиев

 

Формат 60/90/16; Печатни коли 24

 

СИЕЛА

СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ

1463 София, бул. Патриарх Евтимий № 80А

тел./факс: 54 10 30; 954 93 97; 951 63 76

www.ciela.net

 

$source: http://www.novaset.net

 

 

Издание:

Уин Уенджър, Ричард По. Факторът Айнщайн

ИК „Сиела“, София, 2001

ISBN: 954-649-365-1

История

  1. — Добавяне

Всичко едновременно

Както и много други гении, Волфганг Амадеус Моцарт твърди, че създава своите музикални произведения изцяло в ума си, като довежда до съвършенство всеки акорд и арпеж преди още да е записал и една-единствена нота върху хартия. Моцарт често забавлявал и удивлявал съвременниците си с подобни „трикове“ — примерно между две игри на билярд нахвърлял на нотна хартия сложните хармонии на някоя соната или само няколко часа преди премиерата на своята опера „Дон Жуан“ „написал“ увертюрата към нея. В подобни случаи гениалният композитор обяснявал, че той всъщност не създава в момента музиката, а просто я записва под диктовката на ума си, където тя съществувала изцяло завършена.

В едно свое писмо от 1789 година Моцарт обяснява, че преди да запише на нотната хартия което и да било свое произведение, той първо го „обхващал цялостно с поглед“ в ума си, където то се появявало пред мисления му взор „като прекрасна картина или изящна статуя“. При това Моцарт не преглеждал мисловно композициите си по начина, по който би ги изсвирил някой оркестър — секция по секция и такт след такт, — а ги „обхващал цялостно с поглед“. „И не чувам във въображението си отделните части последователно — пише той, — а ги възприемам като неделимо цяло, всичко едновременно. Нямам думи да ви опиша каква наслада е това!“

Оригинално мислене

Творческият метод на Моцарт съвсем очевидно надхвърля всичко обичайно. Как е възможно човек да „обхване“ цяла една симфония „с поглед“? Как е възможно да „чуе“ отделните й части „едновременно“, а не една по една или последователно със съответната им продължителност във времето? Това е толкова сложен, неразбираем и тайнствен феномен, какъвто би била и петизмерна геометрия, примерно. И все пак, тази странна мисловна нагласа се отдавала на Моцарт с такава лекота, с каквато клавишите на пианото се подчинявали на пръстите му.

Истински оригиналните мисли и идеи се пораждат в среда, коренно различна от тази, до която имат достъп съзнателните ни умове. За великите гении на човечеството е обичайна практика изцяло да пренебрегват правилата на обичайния начин на мислене и възприемане на света — които повечето от нас смятат за ненарушими, — като най-непринудено и без каквито и да било задръжки си играят с общоприетите понятия за време, пространство и форма.