Уин Уенджър, Ричард По
Факторът Айнщайн (45)

Принцип на Хайзенберг

В 1926 година немският физик Вернер Хайзенберг стига до извода, че е невъзможно да бъде измерена траекторията на свободно движещия се в пространството електрон. И обяснява, че светлинните лъчи са с твърде голяма дължина на вълната, за да уловят сянката на тази миниатюрна частица, а гама-лъчите пък въпреки че имат много по-малка дължина на вълната — са прекалено силни. В мига, в който гама-лъчите докоснат електрона, те го отклоняват от пътя му и променят траекторията му. Следователно, дори самият акт на извършване на наблюдение над електрона променя движението му и опорочава експеримента.

Като тръгва от този феномен, Хайзенберг формулира своя прочут „Принцип на несигурността“. Според него има неща — например скоростта и траекторията на един електрон — за които никога не можем да бъдем напълно сигурни, тъй като самият акт на наблюдаването им променя данните.

„Това, което наблюдаваме в подобни случаи, не е тяхната истинска природа — казва Хайзенберг, — а природата им, след като е била повлияна от нашия метод за изследването и наблюдението им.“

От момента на формулирането му принципът на Хейзенберг се прилага като метафора в почти всички области на знанието, включително и в психологията. Професионалните психотерапевти го използват, за да обяснят защо човек не може да направи психоанализа на самия себе си. Присъствието на реален психоаналитик в стаята е наложително, за да служи като катализатор и фокус на потока от асоциации на пациента. Фройд отбелязва, че в процеса на все по-дълбоко проникване в подсъзнанието на пациента (така наречената трансференция) психоаналитикът играе ролята на един или друг човек от неговото минало. Съвременните психотерапевти в областта на междуличностните взаимоотношения прилагат този феномен по отношение на личното взаимодействие между пациент и аналитик. Но всички тези тълкувания всъщност искат да кажат, че свободното асоцииране е най-ефективно, когато бъде прекарано през примката за обратна връзка. Именно външният фокус — човек, аудитория, бележник или касетофон — оформя примката за обратна връзка, като извлича от подсъзнанието онези неуловими усещания, възприятия и образи, които не биха избликнали от само себе си.