Уин Уенджър, Ричард По
Факторът Айнщайн (50)

Схема на Жан Пиаже

Пиаже провежда наблюдения и изследвания на собствените си деца, за да определи нормалния път на умственото развитие още от най-ранна детска възраст. Той забелязал, че при детето силата на мисълта и на възприятията се развива, преминавайки през няколко ясно отличими етапа: сетивно-двигателен (от момента на раждането до осемнайсетмесечна възраст), предоперативен (до седемгодишна възраст), конкретно оперативен (от седем- до единайсетгодишна възраст) и формално оперативен (от единайсет- до петнайсетгодишна възраст). Разбира се, възрастовите периоди бележат известни специфични отклонения при всяко дете.

Децата преминават през тези етапи, като постепенно се включват в дълготрайни примки за обратна връзка със заобикалящия ги свят и се учат по метода на пробата и грешката. На ранния предоперативен етап, например при около три-четири годишни деца, Пиаже забелязал, че ако пред очите на детето напълните с вода ниска и широка стъклена чаша и после пресилете водата от нея в друга, висока и тънка чаша, въпреки че е проследило действията ви, то пак ще мисли, че във високата чаша има повече вода, защото нивото на течността в нея е по-високо. И дори ще се уплаши, ако понечите да пресипете водата обратно в ниската чаша, защото ще помисли, че ще прелее. Тоест, детето още не е наясно с принципа за запазване на количеството материя. Но след като минат няколко години, през които е натрупвало личен опит с течностите, в мозъка му ще се е образувала стабилна примка за обратна връзка и то вече ще е усвоило този важен принцип.

Пропуснати стъпки

Според Пиаже проблемите възникват, когато детето пропусне някои стъпки или дори цели етапи от процеса на нормалното умствено развитие, като заучи абстрактно различни концепции, вместо да стигне до тях интуитивно.

Ако например родителите и учителите се намесят в естественото протичане на процеса и накарат детето да наизусти правилото, че количеството вода не се променя, независимо от формата на чашата, създадената примка за обратна връзка ще е много по-слаба и по-неустойчива, отколкото при усвояване на този принцип чрез личен опит. Така детето ще пропусне една важна стъпка от съответния етап на умственото си развитие, поради което и всички последващи етапи ще се градят всъщност на нестабилна основа. От този момент нататък възприятията на това дете за самото него, за другите хора, за света и за вселената като цяло ще са накърнени и несигурни. А следователно и умственото му развитие в по-късни години ще бъде нарушено или изкривено.

Невъзможно е, разбира се — и дори е физически опасно — детето да учи всичко по метода на пробата и грешката. Затова пък нашата способност да се учим от грешките на другите е едно от нещата, които ни прави човешки същества. За целта обаче на детето трябва да бъде предоставена свобода и възможност да преоткрива различните принципи и концепции посредством творчески процес, наподобяващ този на техните първооткриватели. Макс Вертхаймер, основателят на гещалтовата психология, отбелязва, че когато децата схванат по метода на пробата и грешката скрития смисъл примерно на това, че повърхността на паралелепипеда е равна на основата по височината му, те не само запомнят формулата много по-лесно и по-трайно, отколкото ако я получат и назубрят наготово, но впоследствие с лекота ще откриват самостоятелно как да изчисляват повърхността и на различни други геометрични фигури.

Поради тази причина Пиаже бил дълбоко разтревожен, когато започнали да използват неговите теоретични разработки като оправдание за въвеждането на свръхнатоварени образователни програми, при които децата били бомбардирани с купища непоследователна информация от всички области на науката, вместо да им бъде позволено да научават различните принципи и концепции от личен опит, в техния естествен за детското развитие ред.

Хипнотична регресия

В моята докторска дисертация относно повишаването на човешката интелигентност, която публикувах през 1972 година, защитавах и тезата, че е възможно хората да се върнат назад и да изправят подобни слабости и пропуски в последователността на своето обучение посредством хипнотична регресия. Опитният хипнотизатор е в състояние да върне съответния човек назад в миналото му, до нарушилия интелектуалното му развитие критичен момент, и да му помогне да намери някое обогатяващо изживяване, чрез което да преоткрие отново именно онази ключова концепция, заучена неправилно или не навреме.

Но тъй като подобен тип хипноза е трудна и скъпа, си дадох сметка, че от нея могат да се възползват само малцина привилегировани. Затова изоставих тази идея и в продължение на осемнайсет години не работих по нея. После обаче, през март на 1990 година, се случи нещо, което промени коренно вижданията ми по този въпрос. По време на работа с група за отприщване на образния поток си направих един експеримент. Първо, за около една минута, представих накратко пред участниците схемата на Пиаже за последователността на интелектуалното развитие, за която говорихме по-горе. После ги приканих да позволят на образния си поток да ги отведе назад, към някой критичен момент от тяхното собствено умствено развитие в детството или дори в бебешката им възраст. Предполагах, че подсъзнателният ум ще знае кой е този ключов момент, дори ако няма съзнателен спомен за него.

Помолих участниците в експеримента да описват на партньорите си абсолютно всеки образ, който се породи в съзнанието им, независимо че на пръв поглед може и да не се вписва в схемата на Пиаже. После, тръгвайки от всеки появил се образ, те трябваше да се отпуснат и да позволят на изживяванията си да се прелеят в свободно протичаща фантазия. Приканих ги неизменно да подхранват у себе си убеждението, че тя ги обогатява, като същевременно и те самите също да я обогатяват чрез полета на въображението си.

Без нито едно изключение абсолютно всеки участник успяваше да стигне съвсем точно до някой критичен за неговото умствено развитие епизод от най-ранното детство и да го пресътвори и обогати посредством своята мисловна образност. После хората се придвижваха постепенно и последователно към следващи ключови моменти и чрез образните си възприятия повтаряха същия обогатяващ умственото им развитие процес, докато най-сетне стигнеха отново до настоящето.

Разбира се, необходимо е в бъдеще да бъдат продължени тези и други подобни изследвания, за да се разкрие до каква степен работата по преодоляване на допуснати в миналото грешки и пропуски влияе върху човешката интелигентност, но нейният благотворен ефект върху умствената дейност на хората, прилагащи тази техника по време на моите семинари, е неоспорим. И е безкрайно удивително с каква лекота и колко бързо те си припомняха същностно важни за развитието им епизоди от детството, за много от които бяха отдавна забравили. Обикновено подобна хипермнезия (извличане на подробни и ярки спомени от най-ранно детство) може да бъде осъществена посредством дълбока и твърде скъпа хипнотична терапия. Но ето че отприщването на образния поток я осигурява безплатно, без изобщо да има нужда от каквато и да било хипноза.