Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Einstein Factor: A Proven New Method for Increasing Your Intelligence, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,1 (× 14 гласа)

Информация

Разпознаване, корекция и форматиране
pechkov (2013)
Източник
novaset.net

Win Wenger and Richard Poe, 1996

THE EINSTEIN FACTOR: a proven new method for increasing your intelligence

Prima Publishing, USA

 

Корнелия Стефанова Величкова-Дарева, превод

Любомир Бориславов Пенов, художник

 

София, 2001

СИЕЛА — СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ

ISBN: 954-649-365-1

 

Д-р Уин Уенджър

Ричард По

 

Факторът Айнщайн

 

Американска

Първо издание

 

Редактор: Анжела Кьосева

Предпечатна подготовка: Иво Петров

Технически редактор: Божидар Методиев

 

Формат 60/90/16; Печатни коли 24

 

СИЕЛА

СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ

1463 София, бул. Патриарх Евтимий № 80А

тел./факс: 54 10 30; 954 93 97; 951 63 76

www.ciela.net

 

$source: http://www.novaset.net

 

 

Издание:

Уин Уенджър, Ричард По. Факторът Айнщайн

ИК „Сиела“, София, 2001

ISBN: 954-649-365-1

История

  1. — Добавяне

Насищане на мозъка с кислород

Посредством увеличаване притока на кръв в мозъка можем да постигнем две неща. Първо, да активизираме за работа онези негови участъци, които обикновено бездействат поради липса на кръв. Второ, да забавим отмирането на мозъчните клетки.

Вътре в черепа, снопът на сънните артерии се разклонява на все повече и по-малки каналчета, преплетени във фантастично сложна мрежеста дантела от капиляри. Предназначението на тази гъста мрежа е да пренася кръвта до всяка гънка и всяко ъгълче на мозъка, така че да подхранва колкото се може повече неврони. Но напълно неизбежно някои клетки са по-добре оросени с кръв, отколкото други. Обикновено с по-лошо оросяване са клетките, които използваме най-малко, а именно поради тази причина те отмират и най-бързо.

След трийсетгодишна възраст, системата на кръвообращението в мозъка забавя дейността си и става все по-неефикасна. Най-малко 35 000 мозъчни клетки умират ежедневно. Докато сте прочели тази глава от началото до тук, са отмрели поне 200 от мозъчните ви клетки, а до седмица ще умрат още близо милион. Тъй като в човешкия мозък има поне 100 милиарда клетки, би могло да се каже, че подобни количества са незначителни и незабележими. Но с годините загубите се натрупват. И нещо повече, с течение на времето системата на кръвообращение в мозъка продължава да отслабва и се увеличава тенденцията да умират все повече и повече активни неврони, тоест полезни за дейността на мозъка клетки, а не само такива, които не се използват.

Все пак възможно е да забавите, да преустановите и дори да обърнете този процес, като увеличите притока на свежа кръв в мозъка си. А колкото повече кръв се влива в мозъка през артериите, толкова по-голямо е количеството, което изтича обратно от него през вените. От активизираната оросителна и дренажна дейност има и още една огромна полза — по-бързо се отмиват отровите и отпадъчните вещества, които пречат на работата на мозъка.

Техника „Маска“

По принцип сънните артерии са склонни към преувеличени реакции. Те обикновено започват трескаво да доставят в мозъка много повече кръв, отколкото е нужно, за да бъде компенсирано и най-лекото увеличаване количеството на въглеродния двуокис (CO2). Именно поради тази причина д-р Доумън смята, че ако чрез кръвния поток в мозъка постъпи малко въглероден двуокис (CO2), това може да послужи като ефективен метод за подхранването му с кислород, тъй като сънните артерии ще реагират незабавно. За целта д-р Доумън препоръчва една техника, наречена „Маска“.

Прилагането й се състои просто в неколкоминутно дишане в тясно затворено пространство. (В Института за осъществяване на човешкия потенциал използват пригодена за целта маска, която се поставя на лицето.) Така всяко издишване съдържа по-малко кислород и повече въглероден двуокис от предишното. Дишането под маска в продължение на минута-две ще намали незначително приема на кислород, но пък ще предизвика толкова силна реакция от страна на сънните артерии, че те ще се разтворят широко и буквално ще „удавят“ мозъка в кислород и хранителни вещества.

След първото ви дишане под маска кръвният приток към мозъка много бързо ще се върне в нормата. Но ако редовно, на всеки трийсетина минути, дишате под маска за около трийсет секунди, като поддържате този ритъм в продължение на две-три седмици, ще привикнете сънните си артерии постоянно да подхранват мозъка ви с увеличени количества кръв. Д-р Глен Доумън и неговите колеги от Института за осъществяване на човешкия потенциал смятат, че дишането под маска е изключително мощен метод за подобряване на мозъчната дейност. През изминалите години милиони техни пациенти са прилагали техниката „Маска“ и всички изследвания доказват, че тя е изключително ефективна.

И все пак от Института за осъществяване на човешкия потенциал предупреждават, че в някои случаи дишането под маска крие известни рискове. Не прилагайте техниката, преди да се консултирате с лекар. Специалистите от института никога не препоръчват използването на маската като средство за подхранване на мозъка, преди да са се запознали и да са проучили цялостната медицинска история на съответния пациент.

Техника „Гмуркане“

Всеки тип активни упражнения, които предизвикват ускоряване на сърдечния ритъм и засилване на кръвообращението — аеробика, тичане, така нареченият „стълбищен степ“ и други подобни — повишават леко нивото на въглеродния двуокис в кръвта, като същевременно увеличават и притока на кръв към мозъка. Според мен обаче, подводното плуване е много по-ефективен метод за постигане на такъв ефект, отколкото всички други упражнения или дишането под маска.

Подводното плуване стимулира това, което морските биолози наричат „реакция при гмуркане“. Когато се гмуркаме под водата, организмът ни реагира с увеличен притока на кръв не само към мозъка, но и към всеки друг орган в тялото. Тази реакция се наблюдава при всички бозайници и с нея отчасти може да бъде обяснено защо с течение на еволюцията мозъкът на китовете и на делфините — ненадминати шампиони по дълго задържане на въздух в дробовете — е станал също толкова сложен и мощен, колкото и човешкият.

През трийсетте години английският морски биолог Алистър Харди изказва хипотезата, че нашите предци вероятно са живели предимно във водата. Акватичната теория за произхода на човека обяснява най-добре защо сме изгубили косматото си покритие, защо под кожата си имаме пласт мазнина (също като китовете, делфините, тюлените и хипопотамите), защо можем да упражняваме съзнателен контрол над дишането (нещо невъзможно за останалите сухоземни бозайници), защо сме придобили изправена стойка на тялото (за да са можели предците ни да си задържат главата над водната повърхност, докато още са обитавали блатата) и защо имаме мастни жлези (за да отделят необходимата за водните обитатели водонепромокаема смазка по кожата). Ако предците ни наистина са били акватични маймуноподобни същества, то в такъв случай еволюцията на човешкия мозък до такъв доста голям размер в сравнение с останалите органи намира съвсем логично обяснение чрез техните навици за подводно гмуркане. Е, днес можем да имитираме този еволюционен път на развитие на мозъка посредством техниката „Гмуркане“.

От значение е и фактът, че подводното плуване е приятно и забавно занимание — тоест има по-голяма вероятност да проявите настойчивост при прилагането на тази техника достатъчно дълго време, та да постигнете трайни ефекти. Онези от вас, които имат достъп до басейн, трябва да се постараят да прекарват колкото е възможно повече време, плувайки под вода. Но не се насилвайте. Увеличавайте постепенно издръжливостта си. Както и при останалите техники, за които говорим в тази глава, задължително се консултирайте с лекар, преди да се заемете с подводно плуване.

Поза „Гравитация“

Земното привличане (гравитацията) увеличава притока на кръв към мозъка също толкова ефективно, колкото и въглеродният двуокис. Препоръчвам на всеки от вас да опита позата „Гравитация“ по време на редовните си ежедневни десет-петнайсет-минутни упражнения за отприщване на образния поток.

Облечете удобни свободни дрехи, които да не ви стягат никъде по тялото. Легнете по гръб на пода, без да си подлагате възглавница под главата. Вдигнете краката си върху стол или диван, така че да имате стабилна опора под цялата им долна част, до под коленете, за да не изтръпват, но не и чак до самата колянна сгъвка, тъй като това ще затрудни кръвообращението (виж Фигура 11.1). След като сте се настанили удобно, отпуснете се с няколко дълбоки вдишвания. Затворете очи и започнете да отприщвате образния си поток — пред партньор или касетофон.

При нашите експерименти и работа открихме, че при отприщване на образния поток позата „Гравитация“ привнася в него необичайна интензивност и че благодарение на нея обогатеният с повече кръв мозък постига много по-бързо ефект „Ахаа!“.

Когато се изправяте от позата „Гравитация“, особено първия път, трябва да го направите бавно и постепенно, за да дадете възможност на кръвоносната система и на вестибуларния си апарат да се нагодят. Първоначалното замайване, което неминуемо ще почувствате, много бързо ще се превърне в усещане за свежест и яснота на ума. Тъй като природният ни биологичен часовник обикновено забавя ритъма си в следобедните часове, за много традиционни култури е обичайно по това време хората да полягат за лека дрямка. Десет-петнайсет минути отприщване на образния поток в поза „Гравитация“ много по-успешно ще ви освежи и ще ви зареди с енергия.