Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Einstein Factor: A Proven New Method for Increasing Your Intelligence, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,1 (× 14 гласа)

Информация

Разпознаване, корекция и форматиране
pechkov (2013)
Източник
novaset.net

Win Wenger and Richard Poe, 1996

THE EINSTEIN FACTOR: a proven new method for increasing your intelligence

Prima Publishing, USA

 

Корнелия Стефанова Величкова-Дарева, превод

Любомир Бориславов Пенов, художник

 

София, 2001

СИЕЛА — СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ

ISBN: 954-649-365-1

 

Д-р Уин Уенджър

Ричард По

 

Факторът Айнщайн

 

Американска

Първо издание

 

Редактор: Анжела Кьосева

Предпечатна подготовка: Иво Петров

Технически редактор: Божидар Методиев

 

Формат 60/90/16; Печатни коли 24

 

СИЕЛА

СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ

1463 София, бул. Патриарх Евтимий № 80А

тел./факс: 54 10 30; 954 93 97; 951 63 76

www.ciela.net

 

$source: http://www.novaset.net

 

 

Издание:

Уин Уенджър, Ричард По. Факторът Айнщайн

ИК „Сиела“, София, 2001

ISBN: 954-649-365-1

История

  1. — Добавяне

Похватът на гения

С течение на годините всичките ми проучвания ме водиха неизменно и упорито към заключението, че гениите не са нищо друго освен най-обикновени хора, случайно попаднали на някаква техника или похват, чрез които да разширяват канала на вниманието си и така да извличат на съзнателно ниво своите подсъзнателни възприятия и усещания.

Обикновено те откриват и развиват този свой похват още в съвсем ранно детство и към момента на навлизането си в зрелостта изцяло са забравили тайната на постигането му. За тях целият процес вече е станал напълно автоматичен. Ето защо повечето гении са също толкова удивени, колкото и всички останали хора, от собствените си „невероятни“ способности и от начина, по който постигат такива необикновени и „свръхестествени“ резултати.

faktoryt_ajnshtajn_1_3.pngФигура 1.3. Айнщайн приписва своите оригинални прозрения на една „комбинативна подсъзнателна игра“ от сетивни възприятия, „мускулни“ усещания, чувства и интуиция. Едва на последните стадии от мисловния процес той „превежда“ теориите си на езика на думите и уравненията.
Един гений на бейзбола

Преди няколко години гостувах на мой приятел в Чикаго. По същото време синът му тренираше за приемане в бейзболния отбор на гимназията, но се страхуваше, че няма да го вземат, защото средният му резултат на успешни удари беше доста нисък. Поработихме заедно около час, като приложихме голяма част от техниките, с които ще ви запозная по-нататък в тази книга.

По време на това наше съвместно занимание момчето откри, че постига най-високи резултати, когато си представя зрително едно мъничко петънце върху топката и се прицелва с бухалката си именно в него, а не в топката като цяло. Това въображаемо петънце му осигуряваше именно онази капчица допълнително фокусиране, която му бе необходима, за да уцели топката.

Възможно е подобно „прозрение“ да ви се стори банално и незначително, но неговият ефект върху играта и резултатите на момчето бе поразителен. В бейзбола постигането на средно 250–300 успешни удара от един играч на сезон се смята за повече от добър резултат. Но ето че само в първите десет срещи от сезона това момче отбеляза 800 успешни удара! То не само бе прието за редовен играч в гимназиалния отбор, но стана и негова звезда, а освен това бе обявено и за „най-ценен играч на годината“ в лигата на младежките бейзболни отбори.

Само за едно-единствено едночасово занимание с упражнения за ума, двамата с него бяхме успели да открием техника, която превърна момчето в бейзболен гений. Но най-изненадващото за мен откритие тепърва ми предстоеше. Отново се срещнах с момчето чак след няколко години. То все още играеше бейзбол „като бог“ и много добре си спомняше, че именно нашето едночасово занимание бележеше повратната точка в спортната му кариера. Но се чудеше защо!

Младежът бе забравил абсолютно всички подробности за това какво именно е научил по време на нашия някогашен един час. Не помнеше нищо за техниката относно допълнително фокусиране чрез петънцето върху топката и каза, че вече изобщо не си го представял съзнателно, когато вдигнел бухалката за удар. Сподели с мен, че в действителност и той самият бил също толкова удивен, колкото и съотборниците му, от това как така изведнъж е успял да стане такъв фантастичен играч.

Въпросът за таланта

Сигурно ще кажете, че момчето вероятно поначало си е имало талант за бейзбол. Да, убеден съм, че е имало. Но когато се запознахме, от подобен талант нямаше и помен. Според всички обективни стандарти на играта, то бе обречено на пълен провал. Едва след като откри похвата с петънцето върху топката, дремещият му талант се разбуди и се развихри с пълна сила.

В действителност всички ние притежаваме най-различни скрити, дремещи таланти, твърде често именно в онези области, в които се смятаме за най-неспособни и най-малко надарени. Заучването на съответните умения, упоритото им упражняване и усилният труд за усъвършенстването им несъмнено могат да доведат до нарастващо подобряване на изявите. Но ако искаме да отприщим цялата мощ на собствената си гениалност, трябва да открием именно онзи най-важен катализатор, онази техника или похват, които ще фокусират ведно тялото, сетивните ни възприятия, чувствата и ума ни.

Именно този катализатор наричам „фактор Айнщайн“.