Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Einstein Factor: A Proven New Method for Increasing Your Intelligence, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,1 (× 14 гласа)

Информация

Разпознаване, корекция и форматиране
pechkov (2013)
Източник
novaset.net

Win Wenger and Richard Poe, 1996

THE EINSTEIN FACTOR: a proven new method for increasing your intelligence

Prima Publishing, USA

 

Корнелия Стефанова Величкова-Дарева, превод

Любомир Бориславов Пенов, художник

 

София, 2001

СИЕЛА — СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ

ISBN: 954-649-365-1

 

Д-р Уин Уенджър

Ричард По

 

Факторът Айнщайн

 

Американска

Първо издание

 

Редактор: Анжела Кьосева

Предпечатна подготовка: Иво Петров

Технически редактор: Божидар Методиев

 

Формат 60/90/16; Печатни коли 24

 

СИЕЛА

СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ

1463 София, бул. Патриарх Евтимий № 80А

тел./факс: 54 10 30; 954 93 97; 951 63 76

www.ciela.net

 

$source: http://www.novaset.net

 

 

Издание:

Уин Уенджър, Ричард По. Факторът Айнщайн

ИК „Сиела“, София, 2001

ISBN: 954-649-365-1

История

  1. — Добавяне

Свободни записки

Всеки книголюбител буквално се ужасява при мисълта да се пише по страниците на която и да било книга. Парадоксалното обаче е, че от достигналите до нас книжни томове от стари времена най-ценни са именно онези, по чиито страници някой от гениите на човечеството си е нахвърлял бележки. Почти всички велики умове споделят неудържимия стремеж да правят коментари по полетата на книгата, винаги когато някой пасаж подтикне въображението им да заработи. Тези нахвърляни по белите полета записки предоставят на историците вълнуващата възможност да надникнат в мисловния процес на някои от най-дълбоките мислители на човешкия род.

Техниката „Свободни записки“ всъщност е продължение на този прочут навик на гениите. При нея трябва просто на секундата да записвате всяка мисъл, мярнала се в главата ви, докато слушате по време на урок, събрание или лекция, а даже и докато четете някоя книга. Разликата между свободните записки и обичайното водене на бележки е, че тук изобщо не се стараете да улавяте и да записвате фактите и информацията от онова, което слушате. Тъкмо напротив, при свободните записки позволявате на писанията си да се откъснат толкова далеч от темата, по която се говори, колкото собственият ви ум пожелае, като пишете непрекъснато и така бързо, че ви е буквално невъзможно да следите със съзнанието си лекцията. Тази техника дава възможност на идващата отвън информация да постъпва директно в подсъзнанието ви.

Също като при фоточетенето при свободните записки се запаметява много по-голяма част от постъпващата в мозъка информация, отколкото ако се полагат съзнателни усилия на вниманието тя да бъде разбрана и запомнена. И нещо повече, впоследствие хората обикновено откриват в свободно нахвърляните си записки изненадващи и забележителни прозрения, които свързват по неочаквани, но много по-същностни и по-практични начини, постъпващата отвън информация с техните лични интереси или с конкретното им положение, отколкото им се струва при обичайното й съзнателно възприемане.

Опитайте сами, за да повярвате

Както и почти всички останали техники за ускорено обучение, които ни приканват да възприемаме информацията по коренно различни от обичайните начини, „Свободни записки“ поражда скептицизъм в начинаещите. Те обикновено възприемат идеята да се чете книга или да се слуша лекция и да не се внимава съсредоточено като гаранция най-малкото за изгубено време, а в някои случаи и за истинска катастрофа. Ето защо изпитах огромно удовлетворение, когато неотдавна получих следното писмо от Тони Бригмън от Тексас:

„Да си призная, бях настроен твърде скептично по отношение на вашето твърдение, че ако човек записва свободно на касетофон всичко, което му минава през ума, докато чете някоя книга, това всъщност му помага да запамети и да разбере много по-добре и по-изтънко прочетеното. И все пак тази сутрин реших да направя един опит.

Настаних се в креслото с верния си портативен касетофон в ръка и избрах за четене една глава от Светото писание. (Та не е ли именно то върховното изпитание на човешката способност за разбиране!) Когато се зачетох, в главата ми започнаха да се роят неочаквани мисли, асоциации, идеи, оспорващи доводи и тъй нататък, които веднага изричах на глас, като се стараех да ги записвам на касетофона почти паралелно с четенето. Забелязах, че колкото повече коментари на прочетеното правя, толкова по-бързо и по-изобилно в ума ми се пораждат нови прозрения, необичайни размисли и свежи асоциации.

Когато свърших да чета избраната глава, затворих книгата и после се опитах да си спомня съдържанието на току-що прочетения текст. И останах буквално ПОРАЗЕН. Помнех невъобразимо повече неща, отколкото съм успявал да запомня когато и да било преди от прочетеното в Светото писание, въпреки всичките ми старания. Както знаете, някои от притчите в него не са никак леки за четене…

Как изобщо е възможно човек ДА ЗАПОМНЯ МНОГО ПОВЕЧЕ неща от даден текст, когато просто записва безразборно хрумналите му мисли, идеи и доводи по повод на прочетеното, а НЕ СЕ СЪСРЕДОТОЧАВА ДА ЗАПОМНИ ИНФОРМАЦИЯТА!? Знам само, че точно така се получи при мен тази сутрин. Прав сте в твърденията си, Уин! Но трябваше лично да го пробвам. С нетърпение очаквам следващите си поразителни открития.“

Както господин Бригмън вече се е убедил, човек трябва да се убеди от личен опит, за да повярва в каквото и да било. Така че възможно най-добрият ми довод в полза на свободните записки е да ви насърча сами да пробвате.

Техника „Свободни записки“

1. Носете си бележник и малък касетофон на лекцията или събранието, когато решите да пробвате техниката „Свободни записки“.

2. Записвайте лекцията на касетофона, като същевременно си водите свободни записки в бележника. По-късно ще използвате касетофонния запис за сверка и преглед на прозренията си посредством техниката „Скенер и сонда“.

3. По време на лекцията не съсредоточавайте вниманието си в нея, а записвайте бързо и непрекъснато всички мисли, които се породят в главата ви, като позволите на ума си да се рее свободно, въпреки че той обикновено остава повече или по-малко в сферата на съответната тема. Можете да си водите свободни записки и директно пред касетофона, но ако сте в клас или на събрание, това неминуемо ще пречи и ще дразни околните.

4. Напълно забравете всякакви притеснения за изявата си. Никой не ви занича иззад рамото. Не се саморедактирайте и най-вече не се самоцензурирайте. Записвайте не само добрите, но и лошите, според вас, идеи. Нищо не отхвърляйте, преди да сте го записали, и нищо не задрасквайте! В повечето случаи, в момента на записването просто няма да сте в състояние да разпознаете най-добрите си идеи — това ще стане едва по-късно, чак след като вече сте ги записали — в бележник или на касетофон.

5. Не спирайте и не се колебайте. Целта ви е да предизвикате изблик на информация отвътре навън, през артикулариите. Този поток трябва да е толкова буен и бърз, че да принуди по-голямата част от постъпващата отвън информация от лекцията, която слушате, да минава директно през подсъзнанието, за да стига до ума ви.

6. Свободно си служете с разни драсканици, рисунки, карикатури, диаграми. Всеки тип активиране на функциите на десния ум ще увеличи неврологичния ви контакт с темата на лекцията и ще подобри обучението. Старайте се да оставате повече или по-малко в сферата на предполагаемата тема на лекцията. (Казвам „предполагаема“, защото може и да не сте съвсем наясно каква всъщност е темата, особено ако си водите свободните записки наистина бързо и ефективно.)

7. Търсете по-дълбоки асоциации. Опитайте се да откриете завоалираната връзка между темата на лекцията и човешкото познание като цяло. Не се бойте още в мига, докато записвате свободния поток на мисълта си, да градите широкообхватни метафизически теории с цел да свържете в едно смислено цяло всички събития и явления във вселената. Това означава, че подсъзнанието ви се бори да приведе съответната тема в съзвучие със собствените ви възгледи за света — ключова стъпка към задълбоченото изучаване и усвояване на който и да било въпрос.

Колкото по-странно — по-добре

Открай време великите умове на човешкия род са използвали мощта на асоциацията, за да подпомагат паметта си и да затвърждават спомените си. Да запомняте асоциативно означава да свързвате информацията, която искате да запаметите, с някой въображаем предмет, цвят или песенна рима, например. Свободните записки автоматично подобряват запомнянето на онова, което четете или слушате, тъй като свързват основните и ключови моменти от темата със собствената ви мисловна образност. Колкото по-необичайни, по-странни и по-„откачени“ са тези ваши асоциации, толкова по-добре ще ги запомните.

По време на лекция по химия може да си представите, че атомите на онези елементи, които се свързват лесно с водорода, сякаш са покрити с пухкава козинка като на котета, и нейните косъмчета привличат и оплитат водородните атоми. Представете си най-различни типове и разцветки козини, по които да отличавате привличащите водорода химически елементи. Козинката на кислорода примерно, може да изглежда като на току-що окъпано мокро коте (асоциация с водата, която се получава при химическата реакция между атомите на кислорода и на водорода).

Или в най-общ случай представяйте си, че сте комик по време на шоу, а човекът, който изнася лекцията, е възможно най-мрачният от присъстващите. Превръщайте всяка негова дума в повод за забавление. Откривайте хумора в лекцията. Мислете за темата и като за суха и безвкусна храна, на която чрез свободните записки добавяте различни пикантни подправки.

Образна форма на свободните записки

В Пета глава обсъдихме как привидно случайните и хаотични мисли и хрумвания се съчетават и изкристализират в образна форма, чийто смисъл е много по-дълбок и по-проникновен, отколкото този на отделните й съставни части. При свободните записки също има такъв ефект. След края на лекцията ще откриете, че във вашите свободно нахвърляни записки на мислите ви по повод чутото се съдържа много повече и по-съществена информация от тази, която сте получили от лектора. Свободните записки са стимулирали способността ви да прозирате отвъд фактите на повърхността и да долавяте същностните модели, скрити зад изречените думи. Благодарение на това подсъзнанието ви е в състояние да извлича свежи наблюдения и да изгражда оригинални мисловни структури.

Освободеното чрез тази техника безпрепятствено функциониране на подсъзнателния десен ум постига такива дълбоки прозрения за същината на съответната тема, че хората, които я прилагат, често остават поразени, когато чуят лекторът да изрича идеи, хипотези и изводи, само преди миг „случайно“ нахвърляни от самите тях при свободното записване на мисловния им поток!

Приложете „Свободни записки“ към тази книга

Още сега можете да изпитате ефективността на техниката „Свободни записки“, като използвате тази книга за „лектор“. Когато водите свободни записки по някоя книга, е необходимо просто от време на време, най-добре на приблизително равни интервали, да спирате да четете и в продължение на пет — петнайсет минути без прекъсване и бързо да записвате в бележник или на касетофон всичките си мисли и хрумвания.

Най-удачно е да започнете свободните записки, когато по време на четенето в главата ви се породи някоя неочаквана мисъл или почувствате, че нещо от казаното в книгата ви вдъхновява.

Но можете да го правите и в края на всяка глава или на определени интервали от време. Независимо кога ще преустановите временно четенето, за да направите свободните си записки, в ума ви неизменно ще се пораждат интригуващи и любопитни асоциации, които ще се отличават по оригинален начин от обсъжданата в книгата конкретна тема. По време на свободните записки се оставете на волята на тези ваши неочаквани хрумвания и само продължавайте бързо и непрекъснато да ги записвате, докато най-сетне не почувствате, че са се изчерпали напълно, след което продължете да четете.

Съвсем уверено мога да предскажа, че ако прилагате техниката „Свободни записки“, докато четете останалите пет глави от книгата, с удивление ще откриете, че сте извлекли от тях много повече нови, свежи и оригинални прозрения, отколкото от предишните десет глави. В действителност, при прочита на материала от Първа до Десета глава сте имали също толкова много и дълбоки откровения, просто голяма част от тях са се изгубили, тъй като не сте ги записали своевременно.

Докато се упражнявате да си водите свободни записки по тази книга, вероятно ще стигнете до ваши собствени оригинални техники за подобряване процеса на обучението и за повишаване на интелигентността. Възможно е вашите методи да са малко по-различни или даже да нямат нищо общо с моите, но да са също толкова ефективни. Дори когато свободно нахвърляните ви записки привидно имат само най-далечна и груба връзка с моите разсъждения и теории, бъдете сигурни, че вашето подсъзнание е възприело размислите ми, но ги е предало в перспектива, която си е единствено и само ваша, като ги е оформило съобразно собствените ви специфични нужди.

„Проект Ренесанс“ ще ви бъде благодарен, ако споделите с нас всички прозрения, до които стигнете посредством вашите „Свободни записки“, докато четете тази книга. Нищо чудно вашите идеи да ни помогнат да разработим нови техники и методи за ускорено обучение. Пишете ни чрез нашите издатели в Америка.