Уин Уенджър, Ричард По
Факторът Айнщайн (103)

Експериментът в Арлингтън

През март 1977 година група изследователи на ускореното обучение проведохме един експеримент в апартамента на наш приятел в Арлингтън, Вирджиния. Използвахме подхода „да/не“. Искахме да изпробваме различните нови методи за подобряване и ускоряване на обучителния процес, като доброволно и охотно поехме ролята на морски свинчета. И тъй като до този момент все още никой не бе направил научна публикация с достоверни резултати за тези нови методи и с подробно описание на начините за прилагането им, ние се облягахме върху оскъдните трохи информация, която бяхме успели да открием тук и там в различните периодични научни издания.

Надявахме се, че поне при един човек от нашата седемнайсетчленна група ще се проявят ползотворни резултати от така сглобените от нас техники. А когато това станеше, възнамерявахме буквално да го побъркаме от най-различни изследвания, докато не разберяхме какво точно се е случило, както и да се опитаме да преповторим неговите резултати, докато най-сетне не успеем да разработим настина ефикасна методология. Но ми се струва, че дълбоко в себе си никой от нас не вярваше, че ще постигнем кой знае какви резултати.

Е, очакваше ни огромна изненада. Почти всяка техника, която прилагахме, водеше до невероятни постижения буквално при всеки. Наистина, чак след години, по време на работата ми по отприщването на образния поток, започнах да схващам теоретичния механизъм на тези нови методи. Но тогава, на нашата среща в Арлингтън през 1977 година, резултатите бяха повече от очевидни, макар и да оставаха необясними.

Те бяха може би най-забележителни при една от участничките, която ще нарека Мери. Както всички нас, Мери също се беше съгласила да започне да изучава някое ново умение дни преди началото на нашия експериментален семинар. Решила да се научи да свири на цигулка и взела първия си урок само седмица преди срещата ни в Арлингтън. Дотогава никога през живота си дори не била докосвала цигулка.

През седмицата след нашия експеримент Мери взела втория си урок. Но понеже работеше като секретарка в един от правителствените офиси във Вашингтон, окръг Колумбия, Мери почти нямала свободно време за редовни упражнения. Въпреки това обаче, само няколко минути след като засвирила по време на втория си урок, учителят й по цигулка буквално зяпнал от изненада и заявил, че ще я прехвърли в курса за напреднали! При втората ни експериментална среща, две седмици по-късно, Мери ни изнесе цял концерт.