Уин Уенджър, Ричард По
Факторът Айнщайн (152)

Стимулиране на бебето

В периода на най-ранното детство — от раждането до двегодишна възраст — се оформят повечето дендрити и аксони, които свързват помежду им невроните в човешкия мозък. По-долу ви предлагам няколко техники, които ще ви помогнат да ускорите и да обогатите този процес.

Рефлекс на Бабински

Всяко бебе се ражда с рефлекс на Бабински — инстинктивна реакция да започне да лази и да пълзи на четири крака, когато петичката му бъде погъделичкана. Преди милиони години, когато новородените и малките бебета са били оставяни от майките си да лежат по коремче върху гъделичкащата постелка от листа и треви, се е породил и затвърдил рефлексът на Бабински, който при всяко докосване ги е карал да изпълзяват бързо-бързо по-далеч от „опасността“ — по подобен начин първият досег с морската вода кара новородените китчета и делфинчета да изплуват на повърхността за първата си глътка въздух.

Както вече казахме в Четвърта глава, лазенето и пълзенето на бебето са един от основните начини, чрез които то установява трайна примка за обратна връзка с околната среда. Културни традиции, при които бебетата се повиват стегнато или движенията им биват ограничавани другояче, неволно увреждат интелектуалното развитие на новородените.

Сложете бебето си да легне по коремче и лекичко погъделичкайте една след друга петичките му. Първоначално това ще предизвика едва забележими движения, наподобяващи лазене. Но постепенно ще стимулира бебето ви да започне наистина да лази и да пълзи.

Ръкавички „Намери ме!“

Колкото по-рано бебето ви открие съществуването на собствените с ръчички, толкова по-голяма полза ще извлече мозъкът му от зрителната примка за обратна връзка, която се образува, докато следи с очи действията им — примерно, когато лази по пода и наблюдава как ръчичките му се подчиняват на мислените му команди, придвижват се една след друга в различни посоки или боравят с разни предмети. Можете да помогнете на този процес, като осигурите на бебето си ръкавички „Намери ме!“. Това простичко, но изключително ефективно средство за стимулиране на мозъка, бе изобретено от д-р Бъртън Уайт и пуснато на пазара от неговата фирма „Плейтентайълс“, която за съжаление вече не е действаща.

Можете и сами да направите за бебето си ръкавички „Намери ме!“ — отрежете пръстчетата на чифт обикновени ръкавички, така че да обгръщат само дланите. Боядисайте ръкавичките в много ярко червено или на червени и бели ивици. Можете да изработите и подобни чорапчета. Слагайте на бебето ръкавичките и чорапчетата само дотогава, докато вниманието му бъде привлечено към тях и то открие съществуването на ръчичките и на крачетата си. После веднага преустановете използването им, тъй като те ограничават важната за развитието на мозъка примка за обратна връзка с околния свят, оформена благодарение на усещанията при досег.

В много педиатрични болнични заведения съществува практиката над кошарката на новороденото да се окача да виси червен балон, така че то да може да го вижда и да следи с поглед полюляванията му. Още от първия миг, когато отворят очи след раждането си, бебетата са в състояние да виждат. В стерилната обстановка на болничното бебешко отделение, яркият балон осигурява на новороденото зрителен стимул и впечатление за разнообразие в заобикалящата го среда. След като се приберете с новороденото си бебе вкъщи, можете да направите много повече за стимулиране на мозъка му. Веднъж-дваж дневно, за около две минути всеки път, привързвайте лекичко към едната китка на бебето ярко оцветен балон (гледайте да е от по-здрава материя, за да не се спука, което може да стресне и да уплаши детето), така че неговите собствени движения да предизвикват изненадващи и интересни за мозъка му промени в зрителната среда. Много скоро бебето ще започне да забелязва взаимовръзката. И ще видите, че започва да мърда ръчичката с балона повече, отколкото другата, вече напълно съзнателно, защото изпитва удоволствие и радост от обратната връзка. Редувайте ръчичките, за да може мозъкът на бебето да се развива хармонично.

Най-общо казано, честите докосвания, галене, нежен масаж и всички видове леки физически игри подсигуряват по-голяма възможност за оформяне на примки за обратна връзка и силно стимулират развитието на мозъка и на интелигентността на бебето.

Музикална среда

На всяка цена трябва да продължите и след раждането да зареждате мозъка на бебето си със стимулираща дейността му музика. Наситената от барокова музика, грегорианско пеене и Моцарт заобикаляща детето среда ще му се отрази изключително благотворно на всяка възраст. Не знам дали Лозанов и Томатис биха се съгласили с това мое твърдение, но дългогодишният ми личен опит подсказва, че всеки стил богато нюансирана музика стимулира мозъчната дейност и развитието на интелекта — от Петия бранденбургски концерт на Бах и квинтетите на Шуберт до прогресивния джаз.

Излишно е да казвам, че ще е от огромна полза, ако и вие самите правите серенади на бебето си, като му свирите на някакъв инструмент и/или му пеете приспивни и люлчини песни — това има изключително благотворен ефект за умственото и емоционалното развитие на детето, проверен и доказан през хилядолетията.

Подводно плуване

Поради вече споменатите в Единайсета глава причини подводното плуване е също толкова стимулиращо за мозъка на децата, колкото и за този на възрастните. Никога не е прекалено рано (нито прекалено късно), за да запознаете бебето си с тази техника. Д-р Фредерик Льобоайе защитава тезата, че потапянето на бебетата под вода може да започне още от мига на самото им раждане! (Именно появата на тази теория, разработена в публикуваната през 1975 година книга на Льобоайе „Раждане без насилие“, допринесе за изключително нарасналата през последните години популярност на метода за раждане във вода.) Опитният инструктор може да научи бебето ви да плува още през първите дни, седмици и месеци от живота му. Насърчавайте малкото си дете да играе различни занимателни игри, изискващи потапяне на главичката под водата, докато го къпете всяка вечер във ваната. Щом порасне достатъчно, за да може да разбира, му обяснете и ненатрапчиво му внушете огромната полза от подводното плуване и колко важно е постепенно да удължава времето, през което задържа поетия въздух.