Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Einstein Factor: A Proven New Method for Increasing Your Intelligence, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,1 (× 14 гласа)

Информация

Разпознаване, корекция и форматиране
pechkov (2013)
Източник
novaset.net

Win Wenger and Richard Poe, 1996

THE EINSTEIN FACTOR: a proven new method for increasing your intelligence

Prima Publishing, USA

 

Корнелия Стефанова Величкова-Дарева, превод

Любомир Бориславов Пенов, художник

 

София, 2001

СИЕЛА — СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ

ISBN: 954-649-365-1

 

Д-р Уин Уенджър

Ричард По

 

Факторът Айнщайн

 

Американска

Първо издание

 

Редактор: Анжела Кьосева

Предпечатна подготовка: Иво Петров

Технически редактор: Божидар Методиев

 

Формат 60/90/16; Печатни коли 24

 

СИЕЛА

СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ

1463 София, бул. Патриарх Евтимий № 80А

тел./факс: 54 10 30; 954 93 97; 951 63 76

www.ciela.net

 

$source: http://www.novaset.net

 

 

Издание:

Уин Уенджър, Ричард По. Факторът Айнщайн

ИК „Сиела“, София, 2001

ISBN: 954-649-365-1

История

  1. — Добавяне

В началото бе Словото

Според Библията вселената се събудила за живот едва след като Бог обозначил с думи творенията си — „земя“, „океан“, „светлина“, „небе“ и тъй нататък. По подобен начин древните египтяни вярвали, че техният бог Птах буквално създал вселената чрез слово, като изрекъл хекау, тоест „могъщи думи“.

В един египетски папирус отпреди 4000 години се казва: „И наистина всяка дума на бога оживяла и всичко било родено от мисълта в божието сърце и по волята на езика му.“

Тези легенди за сътворението на света са удивително точна метафора за силата на човешкия ляв ум, който мисли най-вече чрез словото. За него — както и за ума на Бога — обозначаването на нещата с думи винаги ги прави някак по-реални и придава яснота, ред, смисъл и устойчивост на света край нас, който в противен случай би ни изглеждал призрачен и ефимерен.

Думи и образи

В един свой прочут експеримент руският психолингвист Лев Виготцки кара съвсем малки деца да рисуват крила на пеперуда. Онези от тях, в чийто речник вече съществували думи като „кръг“, „триъгълник“, „ивица“ и други подобни обозначения на основни форми, успявали доста добре да се справят със задачата, дори когато рисували само по памет. Останалите деца, които още не знаели тези думи, не били в състояние да нарисуват поне малко от малко убедително крила на пеперуда, дори когато гледали по картинка.

Виготцки разделил децата, които не можели да нарисуват крилата, на две групи. На едната помогнал да научат тези ключови думи. Другата половина от децата продължавала да не ги знае. При повторния експеримент се оказало, че новозапознатите със съответните думи деца вече можели да нарисуват крила на пеперуда също толкова добре, колкото и онези, които се справили успешно още при първия опит. Децата, които все така не знаели думите, почти нямали напредък в сравнение с преди.

Подобен ефект се наблюдава и при отприщването на образния поток, когато все по-подробните ни словесни описания правят мисловната ни образност все по-ясна и по-жива. Тоест, в съвсем буквален смисъл, нашите думи сътворяват вселената и й вдъхват живот — поне в рамките на собствения ни ум.