Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Einstein Factor: A Proven New Method for Increasing Your Intelligence, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,1 (× 14 гласа)

Информация

Разпознаване, корекция и форматиране
pechkov (2013)
Източник
novaset.net

Win Wenger and Richard Poe, 1996

THE EINSTEIN FACTOR: a proven new method for increasing your intelligence

Prima Publishing, USA

 

Корнелия Стефанова Величкова-Дарева, превод

Любомир Бориславов Пенов, художник

 

София, 2001

СИЕЛА — СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ

ISBN: 954-649-365-1

 

Д-р Уин Уенджър

Ричард По

 

Факторът Айнщайн

 

Американска

Първо издание

 

Редактор: Анжела Кьосева

Предпечатна подготовка: Иво Петров

Технически редактор: Божидар Методиев

 

Формат 60/90/16; Печатни коли 24

 

СИЕЛА

СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ

1463 София, бул. Патриарх Евтимий № 80А

тел./факс: 54 10 30; 954 93 97; 951 63 76

www.ciela.net

 

$source: http://www.novaset.net

 

 

Издание:

Уин Уенджър, Ричард По. Факторът Айнщайн

ИК „Сиела“, София, 2001

ISBN: 954-649-365-1

История

  1. — Добавяне

Умове в ума

Принципът на силовата настройка на ума е изключително важен, но той едва ли би могъл да обясни и половината от феномените, които обединявам под общото название „Мислене по модел“. Изглежда че човешкият мозък притежава почти безгранична способност за дисоциация — преведен на разговорен език, този термин от психологията означава раздвояване на личността, но всъщност става дума за възможността в ума на един и същ човек паралелно да съществуват много повече от две личности. Поради все още неясни за учените причини тези дисоциирани индивидуалности са в състояние да проявяват способности, сили и таланти, които са непознати и неприсъщи за личността домакин. Изглеждат човешкият мозък е създаден от природата така, че да може да приютява множество различни „хора“.

Размножени личности

Понякога хората се спасяват от преживени в детството силни душевни травми, като „разчленяват“ личността си на различни — действащи напълно адекватно, самостоятелно и независимо една от друга — индивидуалности. Именно това състояние се има предвид при термина „раздвояване на личността“. Тези размножени личности могат да бъдат толкова различни една от друга, че подвластният на подобно състояние човек може да притежава не само различни почерци, творчески таланти и познания за чужди езици, но и да проявява различен тип алергии, заболявания и реакции към лекарствени и наркотични средства, в зависимост от това коя от многото му личности се проявява в момента. Научните експерименти показват, че когато страдащият от раздвояване на личността човек преминава от една към друга от своите различни индивидуалности, това води до промяна дори на характеристиките на мозъчните му вълни — нещо, което е толкова трудно и непостижимо на съзнателно ниво, колкото и да промениш неоперативно отпечатъците от палците си.

Говорещи духове

Един от най-странните и потресаващи дисоциативни феномени, които съм срещал, е експериментът, проведен от д-р Реймънд А. Мууди-младши. Заинтригуван от разпространените по целия свят фолклорни традиции за използване на огледала и на различни други гладки отразяващи повърхности като „врати“ към „отвъдното“, д-р Мууди провежда експеримент с двайсет и петима участници, на които предлага да се вгледат в едно огледало, за да извикат и да видят духовете на свои починали любими хора. Дванайсет от участниците твърдят, че са видели в огледалото духа на някой свой мъртъв любим човек. А неколцина от тях дори били преследвани от този дух дълго след края на експеримента, когато вече са си били по домовете.

Естествено в някои отношения би могло да се оспорва — при това напълно обосновано — твърдението, че тези хора виждат истински духове. Лично аз смятам, че е много по-вероятно видените от тях привидения да представляват дисоциирани елементи от собствените им умове. И в такъв случай наистина забележителен е фактът, че повечето от участниците в експеримента свидетелстват за проведени продължителни, смислени и убедителни разговори с „духовете“, които според единодушните им твърдения изобщо не приличали на привидения, а били ясни, солидни, „съвсем като живи“ — удивително наблюдение, като се има предвид, че е направено не под хипноза, а от напълно нормални и психически здрави хора, неподвластни на никакви спиритически или окултни вярвания.

И най-сетне, експериментът на д-р Мууди доказва по нов начин един психически феномен, с който вероятно бихме могли да си обясним всички тези елфи, феи, русалки, гноми, джуджета, ангели, таласъми, върколаци и какви ли не други причудливи, но „съвсем като живи“ същества, открай време населяващи фолклора на всички народи по света.

Образи от сънищата наяве

„Привиденията“ от експеримента на Мууди вероятно имат нещо общо с феномена „сънища наяве“, за който говорихме и преди. Първото исторически регистрирано свидетелство за този феномен датира от 1867 година и принадлежи на маркиз Ерве дьо Сен-Дьони. Маркизът твърди, че при своите „сънища наяве“: „мога да извиквам за живот сенките на мъртвите, а също и по своя воля и усмотрение да превръщам и хора, и предмети в каквото си пожелая.“

Подозирам, че в действителност маркизът не е извиквал от отвъдния свят духове на умрели, а е създавал въображаеми дисоциативни образи, но толкова убедителни и независими в действията си, че сам той е бил искрено убеден в битието им на реални същества. Необичайната мощ на „сънищата наяве“ допринесе за появата и развитието на цял нов клон в психологията, наречен вътрешноличностна психотерапия. При нея човек преодолява неврозите си като „възкресява“ и решава конфликтите си с наранили го в миналото му хора, както живи, така и вече починали.

Психологът Паул Тхолей от Франкфуртския университет бил преследван от кошмари, в които мъртвият му баща се появявал в застрашителен вид и заплашвал живота му. По време на един свой „сън наяве“ Тхолей „извикал“ образа на баща си и буквално се преборил с него, като го принудил да се превърне „в едно по-примитивно същество, приличащо на животно или на мумия“.

„Когато най-сетне го победих — пише Тхолей в отчета си за това свое изживяване, — бях обладан от невероятно усещане за триумф.“

Тхолей препоръчва и една техника, която силно напомня древното друидско „преображение“ — по време на свой „сън наяве“ съответният човек да се „всели“ в тялото на друга, „сънувана“ от него личност. Той цитира случая на едно момиче в пубертета, което по време на „сън наяве“ „се вселява“ в тялото на момче, чието внимание напразно се опитвало да привлече в живота. Веднъж озовало се в тялото на своя любим, момичето започнало да възприема нещата от неговата гледна точка.

„Така разбрах защо той е толкова сдържан към мен — споделя момичето. — И ми стана пределно ясно, че никога няма да отвърне на чувствата ми с взаимност.“ Благодарение на тези свои необичайни изживявания девойчето успяло да се отърси от своето несподелено и измъчващо го любовно увлечение, което му внушавало мъчителна неувереност и ниско самочувствие.

Личности назаем

Гениите открай време си служат с една техника, при която символично заемат чужди самоличности, като средство за стимулиране на творческата си активност. Например Уолт Дисни се вдъхновявал за творчество, „превръщайки се“ в героите, които създавал. „Винаги Уолт озвучаваше Мики Маус — спомня си художникът-аниматор на неговите филми. — При това той дотолкова се вживяваше в образа и в ситуациите, че не само изричаше изразително репликите си, но и «играеше» диалога с мимика, с жестове и с цялото си тяло.“

Джордж С. Патън бил убеден, че в него са преродени някои от великите пълководци на миналото. Нищо чудно именно тази негова невероятно дълбока вяра да го е вдъхновила за гениалното му хрумване да приложи уроците, извлечени от битките в древността, към модерното механизирано военно дело.

Микеланджело виждал своите статуи като същества от плът и кръв, които само чакали неговото длето да разбие каменния им затвор, за да оживеят. Разбира се, те били живи само във въображението му, но тази представа подтиквала гения на Микеланджело да „освобождава“ великолепни шедьоври от камък.