Уин Уенджър, Ричард По
Факторът Айнщайн (150)

Моцарт повишава коефициента на интелигентност

В началото на деветдесетте години изследователи от Центъра по невробиология на обучението и на паметта към Калифорнийския университет в Ирвайн подложили трийсет и шестима студенти на набор от тестове за определяне на пространствения им коефициент на интелигентност — раздел от стандартния тест за интелигентност за измерване на способностите на десния ум. След като приключили с теста, студентите слушали в продължение на десет минути „Соната за две пиана в сол мажор“, опус 448, от Моцарт. Веднага след това отново били подложени на същия тест, при което станало ясно, че този път коефициентът им на интелигентност бил средно с осем-девет пункта по-висок от предишния. Така придобитата „допълнителна интелигентност“ се стопявала след около петнайсетина минути, но изследователите на този феномен смятат, че ако човек изпълнява, а не само слуша музика, положителното влияние върху интелекта му ще е много по-трайно и по-силно. Други учени предполагат, че дори само слушането на музика, но редовно и за по-продължителни периоди от време, също може да доведе до трайно и силно повишаване на интелигентността.

При своите различни хипотези за обяснение на този феномен провелите изследването учени не използват термина „прехвърляне на мостове между мозъчните полюси“, но един от тях, Гордън Шоу, стига все пак до извода, че сложната музикална структура подобрява по някакъв начин дейността на онези участъци от мозъка, които отговарят за абстрактното мислене и за изпълняването на различни други, несвързани с музиката задачи.

Откритието на Лозанов

По времето, когато приключва доктората си в Харковския университет в Съветска Украйна, българският психолог Георги Лозанов прави едно забележително откритие. Той е познавал основно различните методи, използвани в страните от Съветския съюз, за ускоряване на обучението, включително използването на хипноза, ученето по време на сън и дори йога. Но въпреки че всички тези техники били доказано ефективни, прилагането и използването им било трудно и създавало редица неудобства.

Но на Лозанов му направило впечатление, че в много болници пускат по така наречените радиоточки тиха успокоителна музика. Когато се върнал в България, Лозанов и неговият колега д-р Алеко Новаков започнали да тестват въздействието на различните стилове музика върху процеса на обучението. Американските изследователи Лин Купър и Милтън Ериксон вече били доказали, че ако човек слуша известно време звука на метроном, настроен за шейсет такта в минута, това потапя мозъка му в дълбоко Алфа-състояние — идеално за обучение и запаметяване. Без изобщо да знаят за това американско изследване, Лозанов и Новаков съвършено независимо откриват, че спокойната барокова музика, с ритъм шейсет-шейсет и четири такта в минута, потапя мозъка в дълбоко Алфа-състояние. В продължение на сто и петдесет години (1600–1750) бароковата музика е била изключително популярна в Европа, на което слага край смъртта на нейния най-забележителен творец Иохан Себастиян Бах. За бароковата музика са характерни по-скоро богатата звукова плътност и постоянният ритъм, отколкото мелодията и контрастното темпо на отделните части на произведенията.

Лозанов и Новаков откриват, че когато слушат барокова музика, хората „попиват“ подаваната отвън информация също толкова ефективно, колкото и при обучението по време на сън. Това откритие бързо довежда до разработването на прочутия сугестопедичен метод на Лозанов. При него информацията — примерно фрази на чужд език — се подава на слушателя през четирисекундни интервали на фона на барокова музика с шейсет такта в минута. Ранните тестове показват, че при сугестопедично езиково обучение учащи се „попиват“ между 60 и 500 думи дневно. Социалистическата преса обявява гръмко и самодоволно, че благодарение на този метод всеки може да научи който и да било чужд език в рамките само на един месец.

Мнозина американски учени подминават с пренебрежение тези твърдения, защото ги смятат за комунистическа пропаганда. Но изследователи от Щатския университет в Айова решават да проверят лично ефекта от метода на Лозанов и при проведените тестове откриват, че при използването на барокова музика с ритмичност шейсет такта в минута запаметяването се увеличава с 26%, а скоростта на учене — с 24%.

Повече от десетилетие след разработването и изключително успешното му прилагане на практика от Лозанов, сугестопедичният метод придобива широка популярност в Америка, след като през 1979 година излиза книгата на Шийла Острандър и Лин Шрьодер „Суперлърнинг“. Понастоящем в цялата страна се провеждат лицензирани курсове по този метод, като дори се продават аудиокасети със спецално подбрана според стандартите на Лозанов барокова музика.

Моцартова връзка

Според д-р Алфред Томатис — почетен член на френската Медицинска академия и на Академията на науките — ухото играе ключова роля за електрическото захранване на мозъка. Когато електрическият заряд на мозъчните клетки започне да отслабва, изпитваме умора и сякаш затъпяваме. Също като батериите, мозъчните клетки трябва да бъдат презареждани. Томатис открива, че един от начините да ги презаредим е като слушаме високочестотни звуци — между 5000 и 8000 херца. Според него вибрациите на клетките на Корти, които облицоват изпълнените с течност ушни миди, действат като генератор на мозъчна енергия.

След многогодишни проучвания и анализи д-р Томатис стига до заключението, че в музиката на Моцарт има най-много звуци в посочената честота, докато в рокмузиката има най-малко. Като подходящи за презареждане на мозъчните батерии, той препоръчва още музиката на Брамс и грегорианското пеене.

Въпреки че са от огромна полза за хората от всички възрастови групи, откритията на Лозанов и на Томатис са наистина безценно средство за усъвършенстване на мозъчната дейност при децата — както преди, още в утробата на майката, така и след раждането им. Теориите на тези двама забележителни учени направиха възможни появата и разработването на голям брой разнообразни простички, но високо ефективни техники, с някои от които ще ви запознаем в следващите раздели.