Уин Уенджър, Ричард По
Факторът Айнщайн (42)

Как Стивън Хоукинг надлъгва смъртта цели 30 години

Принципът на обратната връзка играе изключително голяма роля що се отнася до това как и защо известният физик Стивън Хоукинг е все още жив и неуморно работещ. След като лекарят диагностицирал при Хоукинг заболяване на Лу Гериг — дегенеративна неврологична болест — той му дал още само две години живот. Днес, трийсет и две години след тази мрачна прогноза, Хоукинг не само е още жив и наскоро се ожени повторно, но и продължава да е водещо име в областта на глобалната обща теория на относителността — най-напредничавата сфера на модерната физика. И дори се изяви като актьор с немалка роля в един от епизодите на „Междузвездно пътешествие: следващото поколение“!

Как го постига?

Прикован към инвалиден стол, парализиран, лишен от възможността да пише, Хоукинг години наред говореше само с мънкане. Сега, когато вече изгуби напълно гласа си, той общува с околните посредством сложно приспособление с клавиатура, на което, въпреки силните си болки, упорито печата думите си, а електронният уред ги „изговаря“ с механичен глас. Въпреки мъчителния начин за общуване Хоукинг винаги е заобиколен от своите студенти, които трепетно чакат всяка негова дума и записват всичките му мисли и разсъждения. Този стимулиращ кръговрат на себеизява и обратна връзка вече три десетилетия помага на гениалния физик да е жив, с ясен и буден творчески ум (виж Фигура 4.1).

Фигура 4.1. Лекарите дават две години живот на физика Стивън Хоукинг, след като откриват, че страда от фатално дегенеративно неврологично заболяване. Но трийсет и две години по-късно той все така продължава да захранва науката с най-блестящите космологични прозрения на нашето време. Хоукинг непрекъснато генерира нови и нови идеи и получава незабавна обратна връзка от неизменно заобикалящите го негови студенти, които записват всяка негова дума. Тази изключително интензивна примка за обратна връзка го поддържа жив и с невероятно буден ум. Невролозите смятат, че голяма част от развитието на човешкия мозък — физическо и умствено — се дължи именно на подобни примки за обратна връзка.

Физикът, който не разбираше нищо от математика

Английският физик и изобретател Майкъл Фарадей е един от най-великите умове в историята на световната наука. Неговата теория за електромагнитните полета и силовите линии вдъхновява до голяма степен идеите на Айнщайн във връзка с относителността. А откривателските методи на Фарадей открай време са представлявали истинска загадка за по-праволинейно мислещите историци на науката. Пък даже и тези с по-разкрепостен ум също се удивляват.

„Фарадей не е разбирал абсолютно нищо от математика — отбелязва Айзък Азимов в своята «История на физиката». — Той развива забележителната си теория за силовите линии по невероятно опростен начин, като ги уподобява на ластични ленти.“ Вероятно учените никога нямало да узнаят какво всъщност да правят с електромагнитните полета на Фарадей, ако малко по-късно Джеймс Клерк Максуел не ги беше „превел“ на езика на математиката. Горкият Фарадей положил всички усилия, за да бъде „в крак“ с работата на Максуел, но в един момент се оплел до такава степен, че написал на математика писмо, в което го умолявал: „Преведете йероглифите си на по-човешки език, така че и аз да мога да ги разбера.“

Бележниците на Фарадей

Още по-нетрадиционни и по-необичайни били бележниците на Фарадей. Той изпълнил хиляди страници с див и хаотичен — но често изпълнен с поезия — порой от мисли.

„Днес всеки водопад сякаш димеше от потопите вода — пише Фарадей в дневника си, когато през 1841 година посещава водопадите край Гайзбах, Швейцария. — Слънцето блестеше ярко, по небето се преплитаха удивително красиви пъстроцветни дъги.“ Една от тях привлякла особено силно вниманието на Фарадей:

„Приличаше на човешкия дух, обзет от крепка вяра, устояващ на всякакви бури — пише той в дневника си. — И макар на моменти да помръкваше, оставаше все така непоколебим… Дори водните пръски, способни сякаш да пометат и да отнесат всичко във вихъра на своята ярост, само вдъхваха нов живот на тази дъга и още по-голяма красота.“

Както отбелязва в своята книга „В окото на ума“ писателят Томас Уест, това, че именно този природен феномен привлича така неудържимо Фарадей, вероятно е нещо повече от просто съвпадение — устойчивостта и интензивността на дъгата сред бушуващия хаос над водопада напомня изключително много тайнствения начин, по който линиите на електромагнитните силови полета запазват формите си в „аморфния етър“.

Обзет от отчаяние поради неуспешните си опити да пресъздаде процеса на зараждане и протичане на научната мисъл на Фарадей, изследвайки неговите бележници, Уест отбелязва с горчивина, че почти всяка страница от тях е изпълнена с подобни, привидно безцелни, образи.

„Бележниците на Фарадей предизвикват дори раздразнение с безразборно нахвърляните в тях идеи, често преповтаряни, а после напълно забравяни“ — пише той. Въпреки всичките си старания ученият напразно търсел да открие поне някакво подобие на последователно научно разсъждение. Вместо това обаче непрекъснато се сблъсквал с „хаос от къде по-ясно изразени, къде напълно неразбираеми принципи, концепции, наблюдения и физически факти.“ Най-сетне Уест се видял принуден да признае своята безпомощност, като стигнал до заключението, че „самата липса на последователност и стройна постройка на мисълта е повече от ясно свидетелство за начина на мислене на Фарадей /курсивът е на Уест/. Той е отлагал необходимостта от разбиране и просто е нахвърлял безразборно нахлуващите в главата му мисли. Не се е опитвал да вмества идеите си в никаква предварително установена работна рамка на взаимовръзки, а им е позволявал свободно да избликват от хаоса на собствените му видения.“