Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Einstein Factor: A Proven New Method for Increasing Your Intelligence, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,1 (× 14 гласа)

Информация

Разпознаване, корекция и форматиране
pechkov (2013)
Източник
novaset.net

Win Wenger and Richard Poe, 1996

THE EINSTEIN FACTOR: a proven new method for increasing your intelligence

Prima Publishing, USA

 

Корнелия Стефанова Величкова-Дарева, превод

Любомир Бориславов Пенов, художник

 

София, 2001

СИЕЛА — СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ

ISBN: 954-649-365-1

 

Д-р Уин Уенджър

Ричард По

 

Факторът Айнщайн

 

Американска

Първо издание

 

Редактор: Анжела Кьосева

Предпечатна подготовка: Иво Петров

Технически редактор: Божидар Методиев

 

Формат 60/90/16; Печатни коли 24

 

СИЕЛА

СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ

1463 София, бул. Патриарх Евтимий № 80А

тел./факс: 54 10 30; 954 93 97; 951 63 76

www.ciela.net

 

$source: http://www.novaset.net

 

 

Издание:

Уин Уенджър, Ричард По. Факторът Айнщайн

ИК „Сиела“, София, 2001

ISBN: 954-649-365-1

История

  1. — Добавяне

Четене, писане и смятане

За съжаление, в училище повечето от нас се научават да заглушават ефективно естествената си любов към думите и към числата. В резултат на това малцина възрастни американци владеят задоволително уменията, свързани с трите основни метапознания — четенето, писането и смятането. Упражнявано само по себе си отприщването на образния поток няма да ни помогне да преодолеем това задръстване. За целта трябва да развием и левия си ум.

Според наблюденията на Мария Монтесори — за чийто забележителен метод говорихме в Тринайсета глава — децата подхождат към доброволно избраните от тях игри и дейности толкова сериозно и с такава зряла съсредоточеност и вглъбеност, на които би могъл само да позавиди всеки учен или мислител. Неизменно се доказва, че онези деца, които — като младият Алберт Айнщайн например — се превърнат впоследствие във всепризнати майстори на трите основни метапознания (четенето, писането и смятането), са именно онези малцина късметлии сред нас, свикнали от най-ранна детска възраст да възприемат упражняването на присъщите на левия ум умения като форма на приятна и забавна игра.

Науката — приятна и забавна игра

Айнщайн имал един любим сродник — вуйчо Якоб, който го научил да смята и му вдъхнал любов към математиката още докато бил съвсем малко момче. „Алгебрата — казвал вуйчо Якоб — е приятна и забавна игра. При всяка задача тръгваме на лов за едно малко животинче, но тъй като още не знаем как всъщност се казва то, го наричаме просто Хикс, тоест Неизвестното, Когато в края на лова най-сетне го хванем, узнаваме истинското му име.“

Тези думи на вуйчо Якоб се запечатват в съзнанието на Айнщайн за цял живот. Именно в тях е заложена същината на неговото отношение и на подхода му към всички задачи от областта на математиката и на другите точни науки — за Айнщайн те са по-скоро забавни пъзели и приятни игри, отколкото работа. В резултат на тази ранна благотворна настройка на ума той е бил в състояние да се отдава на математическите си занимания с онази сериозна и пълна самовглъбеност, с която повечето деца подхождат към играта.

След като на шестнайсетгодишна възраст за пръв път се вижда във въображението си как е яхнал опашката на един светлинен лъч и лети с него през вселената, Айнщайн посвещава всеотдайно следващите десет години от живота си на задачата да изучи в най-малки подробности физиката и математиката — неизменно вдъхновяван от представата за чудното си пътешествие сред звездите. Причината за тази удивителна вярност на Айнщайн към една и съща „игра“ в продължение на цели десет години се крие в това, че му е било толкова забавно и приятно да я „играе“, че най-сетне е разшифровал скритата в нея загадка.