Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Einstein Factor: A Proven New Method for Increasing Your Intelligence, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,1 (× 14 гласа)

Информация

Разпознаване, корекция и форматиране
pechkov (2013)
Източник
novaset.net

Win Wenger and Richard Poe, 1996

THE EINSTEIN FACTOR: a proven new method for increasing your intelligence

Prima Publishing, USA

 

Корнелия Стефанова Величкова-Дарева, превод

Любомир Бориславов Пенов, художник

 

София, 2001

СИЕЛА — СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ

ISBN: 954-649-365-1

 

Д-р Уин Уенджър

Ричард По

 

Факторът Айнщайн

 

Американска

Първо издание

 

Редактор: Анжела Кьосева

Предпечатна подготовка: Иво Петров

Технически редактор: Божидар Методиев

 

Формат 60/90/16; Печатни коли 24

 

СИЕЛА

СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ

1463 София, бул. Патриарх Евтимий № 80А

тел./факс: 54 10 30; 954 93 97; 951 63 76

www.ciela.net

 

$source: http://www.novaset.net

 

 

Издание:

Уин Уенджър, Ричард По. Факторът Айнщайн

ИК „Сиела“, София, 2001

ISBN: 954-649-365-1

История

  1. — Добавяне

Заглушете Заглушителя

Още в Първа глава се запознахме с понятието „заглушител“ — механизмът, скрит в човешкия мозък, който обикновено потиска оригиналните мисли. Почти като негов синоним се използва и определението „редактор“.

Редакторът е функция най-вече на лявото мозъчно полукълбо, чиито естествени начини на изява са езикът, логиката и анализът. Но пък гениалните и оригинални творчески прозрения избликват от дясното мозъчно полукълбо. И така, когато се сблъска с някоя новаторска идея, левият ни ум започва да я преценява, критикува, цензурира и редактира съобразно общоприетите схващания на традиционния „здрав разум“. Редакторът заглушава прозрението на десния ни ум с въпроси от рода на „Смислено ли звучи тази идея?“, „Съществува ли такъв прецедент?“ или дори „Какво ще си помислят за мен колегите ми, ако изкажа подобен възглед?“

Следователно, трябва да се научим да заобикаляме прекалено трезвомислещия си и твърде критикарски настроен ляв ум. Тоест, трябва да заглушаваме Заглушителя, за да позволим на прозренията на десния ни ум да нахлуват безпрепятствено в съзнанието ни.

Ляв ум, десен ум

Във връзка с този въпрос трябва да спомена няколко думи относно терминологията. По принцип казваме, че лявото мозъчно полукълбо управлява езика, логиката и аналитичното мислене, а дясното мозъчно полукълбо — въображението, творчеството, интуитивните прозрения и разпознаването на сетивните възприятия. Но понастоящем повечето изследователи признават, че в действителност двете полукълба споделят голяма част от мозъчните функции. Например редица експерименти разкриват, че отговорното за зрителните възприятия дясно мозъчно полукълбо всъщност не може да изгради цялостен образ, ако в процеса не се включи и лявото мозъчно полукълбо. И все пак, занапред ще продължим да използваме традиционно възприетите термини, като най-общо казано точни метафори за дейността на тези две противоположни части на мозъка, отговорни за творчеството и за преценките.

Излишно е да казваме, че всички идеи съвсем естествено трябва да бъдат подлагани на преценка и критичен анализ, ако искаме да ни бъдат от практическа полза. Както ще обсъдим по-подробно в Четиринайсета глава, творчеството и анализът всъщност са двете страни на един и същ процес. Те обаче трябва да бъдат прилагани последователно, една след друга. Можем да ги използваме едновременно толкова, колкото и да смесим вода с олио. В Четиринайсета глава ще разгледаме различни техники за пряко фокусиране към проблеми на логиката, тоест на лявото мозъчно полукълбо. Докато описаният тук ефект „Изненада!“ има за цел да „отключва“ моменти, посветени на чисто творческата дейност на мозъка.