Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Einstein Factor: A Proven New Method for Increasing Your Intelligence, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,1 (× 14 гласа)

Информация

Разпознаване, корекция и форматиране
pechkov (2013)
Източник
novaset.net

Win Wenger and Richard Poe, 1996

THE EINSTEIN FACTOR: a proven new method for increasing your intelligence

Prima Publishing, USA

 

Корнелия Стефанова Величкова-Дарева, превод

Любомир Бориславов Пенов, художник

 

София, 2001

СИЕЛА — СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ

ISBN: 954-649-365-1

 

Д-р Уин Уенджър

Ричард По

 

Факторът Айнщайн

 

Американска

Първо издание

 

Редактор: Анжела Кьосева

Предпечатна подготовка: Иво Петров

Технически редактор: Божидар Методиев

 

Формат 60/90/16; Печатни коли 24

 

СИЕЛА

СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ

1463 София, бул. Патриарх Евтимий № 80А

тел./факс: 54 10 30; 954 93 97; 951 63 76

www.ciela.net

 

$source: http://www.novaset.net

 

 

Издание:

Уин Уенджър, Ричард По. Факторът Айнщайн

ИК „Сиела“, София, 2001

ISBN: 954-649-365-1

История

  1. — Добавяне

Девета глава

Тотално запомняне

Веднъж, докато четял „Тъй рече Заратустра“ от Фридрих Ницше, великият психолог Карл Юнг изпитал странното усещане, че и преди е чел един от пасажите. Всъщност имал чувството, че съответният откъс е почти дословно копие на епизод от един морски приключенски роман, който бил чел навремето, публикуван през 1835 година — половин век преди Ницше да напише „Тъй рече Заратустра“, Юнг се свързал писмено със сестрата на философа и се оказало, че той наистина бил чел и бил впечатлен от този роман, когато бил единайсетгодишен. „От контекста на целия му труд става ясно — пише Юнг по-късно, — че Ницше и представа е нямал, че неволно плагиатства този откъс от романа. Убеден съм, че петдесет години по-късно тази прочетена в детството история просто е изплувала изневиделица в съзнанието му.“

Безгранична памет

Изглежда че в този случай при Ницше се е проявило едно състояние, наречено криптомнезия — скрито припомняне. То се наблюдава, когато отдавна забравени случки или изживявания изведнъж изплуват в съзнанието на човека, без той да си дава сметка, че умът му не ги поражда в момента, а просто възстановява стари спомени. По всяка вероятност именно криптомнезията е причина бигълсът Джордж Харисън да се озове в неприятното положение да трябва да обяснява защо мелодията на неговия хит от 1970 година „My Sweet Lord“ прилича толкова много на „He’s So Fine“, създадена и изпълнена за първи път от Чифън през 1963 година.

Макар и да са понякога твърде неприятни, подобни случаи на криптомнезия, като този с Ницше, повдигат безкрайно интересни и предизвикателни въпроси за мощта на човешката памет. Щом като цял един доста голям пасаж от книга може неволно да бъде „погълнат“ на единайсетгодишна възраст, а десетилетия по-късно да бъде дословно цитиран, какво ли друго се съхранява в паметта ни?! И как бихме могли да извличаме оттам тези запаси от информация?