Уин Уенджър, Ричард По
Факторът Айнщайн (71)

Разшифроване в дълбочина

Бариерите и задръжките, които блокират работата ни, обикновено са породени от дълбоко вкоренени конфликти, терзаещи умовете ни от години наред. Посредством отприщването на образния си поток можем да открием тези измъчващи ни демони и да започнем да ги изтръгваме от душите си. От своя страна, подобно разшифроване в дълбочина често хвърля неочаквана светлина върху специфичния смисъл на самия образен поток.

Когато Мари подканила Ричард да отпусне душата си и да наруши внушените му правила, той почти мигновено осъзнал кои именно са онези набити в главата му постулати, които възпират работата му. В детството си Ричард бил силно заинтригуван и увлечен по науката, като се чувствал най-щастлив, когато прекарвал часове наред да наблюдава под микроскоп трескавия живот, бъкащ във взетата от някое блато лъжичка тиня. На дванайсетгодишна възраст той вече можел да прави кръвна намазка и да извършва такива клинични изследвания като диференциално преброяване на белите кръвни телца — умения, които бил усвоил от майка си, микробиоложка. На петнайсет години спечелил наградата на Националната научна фондация — да изучава на нейни разноски геология през летния семестър в Сиракузкия университет. На шестнайсетгодишна възраст Ричард завършил с награда подготвителния курс към същия университет. С една дума, от най-ранно детство той бил основно запознат и възприел правилата на строго научната работа.

Но ето че през първата година от редовното си обучение в колежа Ричард претърпял драстична промяна, която шокирала и ужасила както преподавателите, така и родителите му. Той изведнъж изгубил всякакъв интерес към чистата наука и се прехвърлил в курса по творческо писане. Увлякъл се страстно по всичко мистично и езотерично, започнал да си води препоръчаните от Юнг дневници на сънищата, потънал в романите на Херман Хесе и Джак Керуак, възприел необичайните житейски философии на Томас Уулф и на „Тибетската книга на мъртвите“. По-късно изцяло изоставил университета, за да изучава поезия при Алън Гинсбърг в неговата будистка школа в Колорадо, а после се установил в Калифорния и се заел да пише роман. През следващите двайсет години неизменно следвал пътя си на писател, като изцяло зарязал първоначалните си планове да стане лекар или учен.

По-късно обаче на Ричард започнало да му се струва, че изоставянето на научната кариера означава за него личен провал. А когато му предложих да стане мой съавтор за написването на „Факторът Айнщайн“, решил, че това е невероятен шанс да изкупи „греха“ си към науката и да възстанови името си на научен мислител. Ето защо Ричард буквално надхвърляше себе си при проучването на научната основа на моите теории, като се стараеше да представи всяко нещо с възможно най-пълни и най-точни технически подробности.