Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Einstein Factor: A Proven New Method for Increasing Your Intelligence, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,1 (× 14 гласа)

Информация

Разпознаване, корекция и форматиране
pechkov (2013)
Източник
novaset.net

Win Wenger and Richard Poe, 1996

THE EINSTEIN FACTOR: a proven new method for increasing your intelligence

Prima Publishing, USA

 

Корнелия Стефанова Величкова-Дарева, превод

Любомир Бориславов Пенов, художник

 

София, 2001

СИЕЛА — СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ

ISBN: 954-649-365-1

 

Д-р Уин Уенджър

Ричард По

 

Факторът Айнщайн

 

Американска

Първо издание

 

Редактор: Анжела Кьосева

Предпечатна подготовка: Иво Петров

Технически редактор: Божидар Методиев

 

Формат 60/90/16; Печатни коли 24

 

СИЕЛА

СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ

1463 София, бул. Патриарх Евтимий № 80А

тел./факс: 54 10 30; 954 93 97; 951 63 76

www.ciela.net

 

$source: http://www.novaset.net

 

 

Издание:

Уин Уенджър, Ричард По. Факторът Айнщайн

ИК „Сиела“, София, 2001

ISBN: 954-649-365-1

История

  1. — Добавяне

Състояние на прилив

Психологът Михали Чикшентмихали искал да знае защо толкова много хора са дълбоко нещастни. „Защо — питал се той, — въпреки всичките удобства, лукс и широки възможности на модерния свят, хората все още имат чувството, че животът им е пропилян напразно и че вместо да са изпълнени с щастие, дните им носят само потискаща тревога и скука?“

Чикшентмихали твърдо решил да открие отговора на този свой въпрос. В продължение на двайсет и пет години той разговарял със стотици хора по целия свят от всички среди и професии — творци в една или друга област, спортисти, гросмайстори, портиери… И всеки път молел съответния човек да си припомни най-щастливите мигове в своя живот и да опише в какво се е изразявало щастието му. Със забележително единодушие всички разказват едно и също.

„Моментите на върховно щастие — пише Чикшентмихали в своя труд «Приливът: психология на оптималното изживяване» — обикновено настъпват, когато тялото или умът на човека са напрегнати до краен предел във волево усилие да бъде постигнато нещо трудно и от голямо значение… Подобни изживявания не са непременно приятни в момента, когато това става. Възможно е по време на състезанието, което е запомнил като най-щастливо изживяване, мускулите на плувеца да са го болели жестоко, да е имал усещането, че дробовете му сякаш всеки момент ще се пръснат, да му се е виело свят от изтощение — и все пак, именно това да са били най-щастливите и върховни моменти в живота му.“

Чикшентмихали нарича подобен вид върховно изживяване „състояние на прилив“. То се приближава възможно най-близко до човешката представа за „земен рай“. Чикшентмихали посочва, че приливът на щастливо удовлетворение настъпва тогава, когато човек се е самовглъбил изцяло в някаква дейност — нито прекалено лесна за изпълнение, нито прекалено трудна. Ако е твърде лесна — ще ни стане скучно и досадно; ако е твърде трудна — ще ни изпълни с тревожност. Ако обаче е точно такава, каквато е необходимо — приливът на щастието ще ни залее. И тогава ще се озовем в същото онова състояние на блажена вглъбеност, което Мария Монтесори е наблюдавала при децата по време на игра.

Състоянието на прилив подхранва умствената мощ

Учените са открили, че удоволствието е ключов елемент за постигане на интелектуална мощ. Научаваме много повече от упражненията за ума, когато те ни доставят радост и ни е приятно да ги правим. Чикшентмихали пък открива, че колкото по-дълго оставаме в състояние на прилив, толкова по-умни ставаме и започваме да мислим по-задълбочено и по-оригинално (виж Фигура 14.1).

Радиоспециалистите измерват яснотата на трансмисията според пропорционалното съотношение сигнал — шум. Ако сигналът е по-силен, отколкото шумът, ще го чувате ясно. Ако е по-слаб — ще чувате най-вече фона на статичните шумове (виж Фигура 14.2).

Състоянието на прилив увеличава мисловната интензивност, като повишава силата на сигнала за сметка на фоновия шум в ума ни. Когато обаче се занимаваме с нещо, което ни е твърде трудно, много скоро се улавяме, че ни обливат вълни на неувереност, смущение и може би дори страх за работата или за успеха ни. Подобни отрицателни чувства създават постоянен и дразнещ фонов шум, който разсейва вниманието ни и отслабва интензивността на мисълта ни. По подобен начин, когато задачата ни е прекалено лесна, умът ни също се разсейва — но този път от скука, — като ясният сигнал на мисловната ни дейност отново бива заглушен от фонови шумове.

От друга страна, когато сме в състояние на прилив, изживяваме една особена самовглъбеност, при която времето сякаш спира, всички тревоги и притеснения се изпаряват и не съществува нищо друго, освен онова, с което се занимаваме в момента. Запълнени са всичките 126 бита в секунда на съзнателното ни внимание. Няма никакво празно пространство, в което да се промъкнат и да се настанят отрицателни или разсейващи мисли. В подобни мигове мислите и на десния, и на левия ни ум са подредени и съсредоточени в общ фокус, точно като лазерен лъч — и също толкова остри.

Електрическата крушка излъчва светлинни вълни в различни посоки и с непостоянна честота на трептенията. Подобна некохерентна светлина е слаба. Тя не променя материалния свят наоколо си. Но ако внесем ред в светлинния сноп, така че вълните да трептят с еднаква честота и да са подредени във фаза една спрямо друга, ще получим лазерен лъч (виж Фигура 14.3). Този тип светлинен лъч е много по-мощен от некохерентния и може да оказва силно въздействие върху материалния свят — примерно да „съшие“ наранената ретина на окото или да пробие дупка в обикалящ около Земята вражи сателит. Невероятната мощ на лазерния лъч се дължи на царящите в него ред и фокусираност.

Умът също придобива невероятна мощ, когато е подреден и фокусиран. Когато са в състояние на прилив, хората работят с такива бързина, талант и издръжливост, които на моменти изглеждат почти свръхестествени. Именно в подобно състояние Моцарт е създавал шедьоври само за една нощ или някой хирург може да издържи истински оперативен маратон — и едва когато приключат работата си, да осъзнаят какви великолепни резултати са постигнали. В „Проект Ренесанс“ наричаме това хиперпродуктивно състояние „творчески огън“.

faktoryt_ajnshtajn_14_1.pngФигура 14.1. Колкото по-дълго сме в прилив — състояние на блажена вглъбеност, — толкова по-умни и по-способни ставаме. Да предположим, че А е Алекс — момче, което се учи да играе тенис. Когато е още съвсем начинаещ (А1), прехвърлянето на топката напред и назад през мрежата е поглъщащо и интригуващо предизвикателство за Алекс. Скоро обаче уменията му се подобряват и същото това прехвърляне на топката му става скучно и досадно (А2). За да се озове отново в състояние на прилив, Алекс трябва да увеличи нивото на предизвикателството, като играе срещу по-опитен съперник. Но пък отначало съперникът му е толкова много по-опитен от него, че Алекс пропуска всяка топка. Това го изпълва с тревожност и той не изпитва удоволствие от играта (АЗ). Единственият начин отново да се озове в състояние на прилив е да продължи упорито да тренира, докато стане толкова добър и опитен, колкото е и неговият съперник (А4).
faktoryt_ajnshtajn_14_2.pngФигура 14.2. (а) Лошо пропорционално съотношение сигнал-шум: сигналът на мисловната дейност се губи на фона на статичните шумове в ума. (б) Добро пропорционално съотношение сигнал — шум: сигналът на мисловната дейност изпъква отчетливо.
faktoryt_ajnshtajn_14_3.pngФигура 14.3. Нормалната светлина (горе) е некохерентна — светлинните вълни са хаотични и не трептят във фаза помежду си. Лазерната светлина (долу) е кохерентна — светлинните вълни трептят във фаза. Учените са открили, че мозъчните вълни също могат да постигнат подобна на лазерната кохерентност — особено тогава, когато неочаквано ни споходят творчески прозрения.
Наслада чрез обратна връзка

Естествено, ефектите от прилива рядко са толкова драматично изразени. В повечето случаи влизаме и излизаме от състояние на прилив, без дори да го осъзнаем. Това може да стане примерно, когато постигнете плавен ритъм при отпращането на топките за тенис към тренировъчната стена. Възможно е да ви споходи и както си вървите по улицата и изведнъж странната и красива игра на слънчевите лъчи по прозорците на сградите ви погълне дотолкова, че да забравите всичките си грижи и тревоги. Или когато играете с децата си. Или в сладостните моменти на спокойна хармония с брачния или интимния партньор/партньорка. Буквално всяка стимулираща дейност, която поглъща всичките ви 126 бита в секунда съзнателно внимание, може да ви потопи в прилив на блажено удовлетворение. Всеки път, когато усетите ума си завладян от смущаващия и досаден фонов шум на тревога, завист, ревност, гняв, неувереност и други подобни отрицателни чувства, знайте, че дейността, с която се занимавате в момента, е или прекалено лесна, или прекалено трудна за вас. Ако съумеете да я промените така, че да поглъща всичките ви 126 бита в секунда съзнателно внимание, ще можете ефективно да отстраните фоновия шум.

Схемата на фигура 14.4 е съставена от издателите на списание „Съксес“ („Успех“) въз основа на идеите на д-р Чикшентмихали (публикувана за пръв път през юни, 1991 г.). На нея са предоставени проверените в практиката и внимателно анализирани етапи по пътя към постигане и поддържане на състояние на прилив.

Според Чикшентмихали обратната връзка — повече от който и да било друг фактор — привнася елементи на забавна и приятна игра в работния и в учебния процес. Но истински увлекателната игра винаги съдържа елемент на отбелязване и отчитане на точки. Именно събраните точки осигуряват обратна връзка на играча и усещане за това доколко успешни са усилията, които полага. Например при баскетбол сме много по-силно мотивирани да вкарваме кошове, ако следим и отчитаме съотношението между попаденията и пропуските. Или друг пример — усилената тренировка на „бягаща пътечка“ или на „стълбищен степ“ ни се струва много по-лесна и по-приятна, ако имаме дигитален датчик, по който да можем всяка секунда да видим колко калории сме изгорили и съответно колко километри сме пробягали или колко стъпала сме изкачили.

faktoryt_ajnshtajn_14_4.pngФигура 14.4. Етапите по пътя към достигане на състояние на прилив — екстаз на висока продуктивност и блажено удовлетворение.
Овладейте всеки етап

Математиката търпи най-малко компромиси от всички други науки. При нея или знаете материала, или просто нищо не знаете. Затова и чувството за тревожност и дори страхът от математиката е сред най-често срещаните и най-силно спъващите успеха от всички така наречени „блокажи на ученето“.

Колкото и невероятно да ви звучи, този ужасяващ за повечето от нас учебен предмет може с лекота да бъде овладян, ако подходим към усвояването му въоръжени с принципите на прилива. Например „Кумон Матаматекс“ — учебна система, разработена от японския учител Тору Кумон, — превърна математиката от кошмар в невероятно забавна игра за много ученици, както японски, така и американски.

При тази система учениците трябва да преминат през 4400 работни листа със задачи — от елементарните аритметични действия до сложните математически уравнения. Всеки ученик остава на един и същ лист, докато не „надхитри часовника“ — тоест, докато не постигне най-многото възможни точки за съответния лист в рамките на определен период от време (обикновено между петнайсет и трийсет минути). По този начин вместо да се терзаят за евентуално погрешните си отговори, учениците съсредоточават цялото си съзнателно внимание в това да подобрят предишния си личен рекорд по скоростно приключване на съответния лист със задачи. При математическата програма на Кумон учениците са постоянно в прилив. Те непрекъснато са изправени пред предизвикателството да работят все по-бързо и по-усилено, но всеки със свое собствено темпо и само по задачи, които отговарят на уменията и на способностите му в момента.

При традиционната система за обучение по математика, за да е в крак с останалите в класа, на ученика често му се налага да преминава към следващия урок, без все още да е усвоил напълно предишния. Тази ситуация прилича на градеж на кула върху нестабилни основи. На колкото по-висок „етаж“ в материала по математика се изкачва ученикът, толкова по-силна тревога го обзема, „кулата“ му се олюлява все повече и повече, поражда се панически страх, че въпросът е едва ли не на живот и смърт. Обратната връзка, под формата на оценки, става все по-обезкуражителна. Тревогата сковава ума. А това прави напълно невъзможно постигане на състояние на прилив.

От друга страна, при „Кумон Матаматекс“ ученикът никога не преминава към новия урок, преди да е овладял до съвършенство предишния и да решава придружаващите го задачи с възможно най-голяма бързина. А преминаването към следващия урок — работен лист, става с ентусиазъм и нетърпеливо любопитство, породени от вдъхновяващата увереност в собствените сили, благодарение на вече доказано майсторство.

Обичайте процеса

По време на работата над „Фантазия“ Уолт Дисни непрестанно повтарял на аниматорите: „Тук не става дума за мултипликации. А за покоряване на светове.“ За Дисни анимацията била нещо много повече от клон на шоубизнеса. Той я възприемал като вълшебно изразно средство, което рано или късно ще разшири дотолкова човешката способност за себеизразяване, че ще можем да оживяваме и най-невероятните си фантазии едва ли не само със силата на мисълта си. „Виждам го толкова невероятно прекрасно, че нямам думи да го опиша — казал той веднъж по повод бъдещето на индустрията за филмова анимация. — Огромно и сияйно“.

Тази представа на Дисни днес вече започва да се сбъдва благодарение на новите технологии за постигане на виртуална реалност и дигитални пространствени ефекти. За жалост, на Уолт Дисни не му достигнаха трийсет години, за да дочака това мечтано от него бъдеще. Подобно на Мойсей, Дисни цял живот вървял към своята Обетована земя, която обаче Съдбата му отредила никога да не види. Трябва ли да го съжаляваме за тази негова участ? Според самия него — не. Приживе той възприемал със съвършено разбиране правилата на играта, наречена „човешка смъртност“.

„Ние, последните пионери на Новия свят и първите обитатели на Модерния, няма да доживеем да видим това прекрасно бъдеше — казал той. — Но сме щастливи, че градим неговите основи.“ Както и при всички велики гении, за Дисни щастието било в самия процес на работата. Високите цели, които си поставял, му служели по-скоро като един вид извинение, за да потъва още по-самозабвенно и всеотдайно в любимата си работа.