Уин Уенджър, Ричард По
Факторът Айнщайн (39)

Една древна тайна

В една прочута сцена от класическия филм от петдесетте години „Историята на една монахиня“ (заснет по исторически достоверната новела на Дидро) главната героиня, пресъздадена от Одри Хепбърн, и другите послушнички в манастира се нареждат в редица, за да получат по един малък бележник с кожени корици.

„От днес нататък — казва Майката игуменка, — до края на живота си ще препитвате съвестта и съзнанието си два пъти дневно и ще отбелязвате всичките си размисли в тези бележници.“

На героинята на Одри Хепбърн принудата да води такъв дневник й се струва потискащо бреме. Докато пише, умът й непрекъснато се рее някъде другаде. Но може би тя щеше да бъде по-прилежна, ако й бяха известни съвременните открития на невропсихологията, според които тази древна духовна практика е изключително ефективно средство за постигане на умствена мощ.

Супермонахините

Години наред геронтологът Дейвид Сноудън — от Центъра за изследване проблемите на остаряването „Сандърс-Браун“ към Университета в Кентъки — проучва една затворена и малко позната общност на монахини, живеещи в Манкато, Минесота. Както и при повечето от останалите членки на техния орден — Общност на сестрите на Света Богородица — при монахините от Манкато също се наблюдава необичайно дълга средна продължителност на живота. Двайсет и пет от сто и петдесетте вече оттеглили се от активна религиозна служба сестри от манастира в Манкато са над деветдесетгодишни, а има и няколко, които са прехвърлили стоте. И нещо още по-забележително, монахините от този орден са удивително устойчиви на съпътстващите остаряването мозъчни заболявания — като болестта на Алцхаймер, мозъчните инсулти и старческата деменция — които ги сполетяват много по-рядко, на много по-напреднала възраст и в много по-лека форма, отколкото е при останалите стари хора.

Каква е тайната на тези супермонахини? Сноудън се опитва да открие отговора на този въпрос. Преди три години 678 монахини от Манкато дават съгласието си след смъртта им Сноудън да вземе мозъците им за изследване. До този момент той е получил 95 мозъка. Въз основа на тях ученият отсега изказва предположението, че след цялостното приключване на това мащабно изследване, сигурно ще се окаже, че в болшинството от мозъците на монахините от Манкато ще бъдат открити необичайно силно развити разклонени мрежи от гъсти дълготрайни свръзки между невроните. Напредналата възраст и заболявания като това на Алцхаймер обикновено спират растежа и водят до свиване и до отмиране на тези свръзки, но ако преди това е натрупал достатъчно големи количества от тях, мозъкът ще използва тези свои резерви от дендрити и аксони, за да преодолява пораженията, нанесени от възрастта и болестите, като „прескача“ засегнатите области.

Или го ползваш, или го губиш

Вече знаем, че дендритите, аксоните и слепващите клетки се увеличават и разрастват в отговор на отправените към ума предизвикателства. В действителност Стоудън смята, че именно строгият и последователен интелектуален режим на монахините от Манкато допринася за тяхното здраво и силно невропсихологично състояние.

Дори още повече от всички останали духовни школи техният религиозен орден порицава и осъжда като грях пред Бога умствената леност. Последователките му забраняват на умовете си и най-малкия лукс на почивка. Много от сестрите, дори в напреднала възраст, продължават образованието си и постигат все по-високи научни степени. През свободното си от религиозни и академични занимания време, монахините от ордена играят на стимулиращи умствената дейност игри, решават различен тип сложни кръстословици и тестови задачи, а всяка седмица имат семинари, по време на които провеждат дебати по политически и други въпроси. И нещо още по-важно, всяка монахиня редовно си води най-подробен дневник за личните си духовни и интелектуални постижения и развитие. Също като героинята на Одри Хепбърн от „Историята на една монахиня“ те ежедневно изследват задълбочено душите и умовете си и записват какво са открили.