Уин Уенджър, Ричард По
Факторът Айнщайн (86)

Телепатия ли?

Преди няколко години група парапсихолози мислеха, че са открили убедително доказателство за съществуването на телепатията. При проведените от тях експерименти участниците трябвало да „отгатнат“ каква е скритата карта, която държи изследователят. Някои от хората давали толкова често правилни отговори, че учените стигнали до извода, че е статистически невъзможно това да се дължи просто на налучкване. Парапсихолозите решили, че тези участници сигурно използват телепатия.

За щастие сред тях имало и неколцина активни скептици, които подложили на допълнителна проверка данните от тези експерименти. В крайна сметка станало ясно, че „телепатите“ сред участниците „четяли“ не мислите на изследователите, а езика на тялото им. Те успявали да познаят каква карта държи ученият просто по начина, по който я гледа.

Чувствителният ум

Ентусиазираните привърженици на телепатията били горчиво разочаровани от тези резултати. Но все пак проведените експерименти разкрили, че някои от участниците в тях притежават толкова невероятно висока степен на сетивна чувствителност, че тя е не по-малко изненадваща от евентуалната способност за четене на чужди мисли.

Хилядолетия наред полинезийските моряци са кръстосвали безпроблемно моретата без карти и навигационни уреди, като са се ориентирали само „по чувство“. В днешно време са правени експерименти с полинезийски рибари, обучени според традиционния за тях начин. Дори ако завържете очите на такъв човек и го пуснете с лодката му на хиляди мили далеч от дома му, той безпогрешно ще се ориентира за обратния път, като следва единствено усещанията, които събуждат в тялото му морските течения.

И въпреки че подобни умения изобщо не са нито психическа свръхмощ, нито нещо паранормално, те са не по-малко удивителни от способността за предсказания или от телепатията. Както участниците в споменатите експерименти със скритите карти, така и полинезийските рибари са успели да развият у себе си толкова тънка чувствителност на сетивните възприятия, каквато повечето от нас дори не предполагат, че е възможна за човешко същество. Вероятно „облакът пеперуди“ от моя семинар през 1981 година също се дължи на подобна неосъзната свръхчувствителност на възприятията. Може би трийсет и четиримата участници просто са усетили и подсъзнателно са се настроили в съзвучие с някакви незабележими на съзнателно ниво, но общи за всички тях поведенчески сигнали. Но преди да бъдат проведени задълбочени последващи експерименти в тази насока, можем само да гадаем правилността на подобни твърдения.

И все пак едно е напълно сигурно. Независимо каква е причината за такива свръхчувствителни сетивни възприятия, те са невероятно мощни. И ако съумеем да се научим да ги насочваме и да ги използваме за решаване на конкретни проблеми, ще направим огромен скок към постигане на истинска гениалност.