Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Einstein Factor: A Proven New Method for Increasing Your Intelligence, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,1 (× 14 гласа)

Информация

Разпознаване, корекция и форматиране
pechkov (2013)
Източник
novaset.net

Win Wenger and Richard Poe, 1996

THE EINSTEIN FACTOR: a proven new method for increasing your intelligence

Prima Publishing, USA

 

Корнелия Стефанова Величкова-Дарева, превод

Любомир Бориславов Пенов, художник

 

София, 2001

СИЕЛА — СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ

ISBN: 954-649-365-1

 

Д-р Уин Уенджър

Ричард По

 

Факторът Айнщайн

 

Американска

Първо издание

 

Редактор: Анжела Кьосева

Предпечатна подготовка: Иво Петров

Технически редактор: Божидар Методиев

 

Формат 60/90/16; Печатни коли 24

 

СИЕЛА

СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ

1463 София, бул. Патриарх Евтимий № 80А

тел./факс: 54 10 30; 954 93 97; 951 63 76

www.ciela.net

 

$source: http://www.novaset.net

 

 

Издание:

Уин Уенджър, Ричард По. Факторът Айнщайн

ИК „Сиела“, София, 2001

ISBN: 954-649-365-1

История

  1. — Добавяне

Методът на Сократ

Понастоящем възприемаме образованието като процес, при който учителят „налива“ информация и знания в главата на ученика. Но английската дума за образование — „education“ — произлиза от латинската „educare“, която означава буквално „извличам“. В древността задачата на учителя е била да помага на ученика да извлича от себе си собствените си вътрешни възприятия и прозрения (виж Фигура 10.1)[1].

faktoryt_ajnshtajn_10_1.pngФигура 10.1. Латинската дума „educare“ означава буквално „извличам“. В древността хората са вярвали, че мъдростта извира отвътре. В древна Атина прочутите учители са извличали от своите ученици собствените им вътрешни прозрения посредством станалия прочут благодарение на Сократ метод за задаване на въпроси за размисъл.

 

 

Тогавашното образование е следвало метода на Сократ. И макар че в действителност не Сократ е неговият създател, той е допринесъл изключително много за популяризирането на тази техника. При метода на Сократ учителят задава серия дълбокомислени въпроси, като чрез тях принуждава учениците си да осъзнаят, обмислят, определят и опишат собствените си възприятия, възгледи и идеи.

Сред многото положителни страни на този метод е и това, че той насърчава хората да се вгледат в себе си, да осъзнаят възприятията си и да ги изразят със свои думи. Което пък — както несъмнено биха се съгласили и китайските промивачи на мозъци — е най-сигурният начин за постигане на трайно въздействие.

Методът на Сократ е полезен не само за учениците, но и за учителя. Всъщност прочутите школи на древна Гърция били основавани с оглед да са от полза както на постигналите мъдрост мислители, така и на жадните за знания техни слушатели. Преподаването в школите подсигурявало на тогавашните учени мъже аудитория, пред която да излагат и да развиват своите идеи и възгледи. И тези древни мислители, наричани софисти, се отблагодарявали на слушателите си, като разбуждали задрямалата им сетивност и извличали от тях собствените им възприятия и прозрения чрез задаване на въпроси за размисъл. И двете страни се възползвали от така създадената мощна примка за обратна връзка, която обостряла интелекта и разширявала кръгозора им. Останка от тази древна система откриваме в популярната фраза „Ако искаш да научиш нещо по даден предмет, започни да го преподаваш на други.“

Бележки

[1] Въпреки че тази съпоставка не е валидна за българския, както и за много други езици, ролята на учителя във всички древни култури е била именно такава. В българския език би могла да се потърси известна аналогия с тази любопитна теза на автора, като се вгледаме в корена на думата „образование“ — „образ“, тоест извличане на вътрешния образ на ученика — Б. прев.