Уин Уенджър, Ричард По
Факторът Айнщайн (104)

Ефектът на Райков

Мери дължи шеметния си напредък в свиренето на ефекта на Райков. Руският психиатър д-р Владимир Райков е автор на един метод, наречен „Изкуствено прераждане“, при който чрез дълбока хипноза на съответния човек се внушава твърдото убеждение, че физически той наистина е някой от великите гении в историята на човечеството.

Когато д-р Райков „преражда“ някого в Рембранд например, човекът изведнъж започва много умело да рисува. Но след като излезе от хипнотичния си транс, не си спомня нищо от „битието“ си като Рембранд. Повечето хора изобщо не можели да повярват на очите си, когато им показвали какви майсторски произведения са нарисували под хипноза.

И нещо повече, Райков доказва, че от освободените под хипноза таланти винаги има трайни остатъчни ефекти, въпреки че в будно състояние хората вече не вярват, че са Рембранд (или който и да било друг гений на човечеството, в когото са били „преродени“). Именно този траен остатъчен ефект превръща метода на Райков в нещо много повече от просто странна чудатост на човешкия мозък и днес той се използва повсеместно като изключително ефективно практическо средство за ускорено обучение. Но което е още по-важно, при нашите експериментални занимания в Арлингтън открихме, че ефектът на Райков може да бъде постигнат и без хипноза.

Как да си го обясним?

Ефектът на Райков е не нещо друго, а осъвременен вариант на една древна и изключително силно въздействаща човешка практика. Още от праисторически времена знахарите, оракулите и племенните шамани се отъждествявали с различни богове, духове, животни и дори неодушевени предмети, като по този начин целели да придобият повече познания и по-дълбоко разбиране за околния свят. Пещерни рисунки отпреди двайсет хиляди години — като откритите в Ласко, Франция, например — изобразяват танцуващи в екстаз хора, надянали на с главите си маски на животни. Антрополозите обозначават тези древни ритуали с различни наименования — „преображение“, „полет на духа“ или „обладаване от дух“^[1].

Номадските култури, чието основно препитание е ловът, по традиция са организирани в кланове, които се отъждествяват и възприемат за свой тотем едно или друго животно от дивата природа, като се наричат с неговото име — например Клан на орела или Клан на мечката. Членовете на съответния клан, примерно Клана на мечката, провеждат редовно свои ритуали, по време на които си представят, че се превръщат в мечка — обикновено надявайки специално обработени меча глава и кожа — и възприемат „гледната точка“ на мечката, като по този начин се опитват да постигнат по-дълбоко разбиране за дивата природа, от която зависи оцеляването на клана.

Дори в днешно време мнозина вярват, че при подобни ритуали участниците наистина биват обладани от реално съществуващите духове на съответните животни, дошли, за да се вселят в тях, от някакъв друг свят или от друго измерение. Днес подобни ритуали обикновено се провеждат от фанатично вярващи християни, говорещи от името на умрелите; от хаитянски танцьори, които се превъплъщават във вуду-божества; или от представители на движението „Ню Ейдж“ („Нова ера“), убедени, че са посредници между извънземните и хората. Психолозите са по-склонни да обясняват подобни феномени с познатия от психиатрията процес на дисоциация, тоест раздвояване на личността, при който някаква част от мозъка на съответния човек възприема различна от присъщата му и напълно автономна идентичност.

Независимо какво обяснение ще предпочетете, факт е, че хората от хилядолетия са били приемници и са споделяли телата си с други същества, реални или въображаеми. Вече има натрупана достатъчно богата документация от достоверни сведения, че по време на подобен транс на отъждествяване хората притежават и проявяват умения, таланти, познания и дори физическа сила и пъргавина, които са им непознати и недостъпни в ежедневния живот.

Методът на Мерлин

Едно важно приложение на ефекта на Райков е чудесно представено в сцена от прочутия бродуейски мюзикъл „Камелот“, в който се разказва легендата за крал Артур. В нея друидският магьосник Мерлин „отключва“ въображението на момчето Артур и го кара да се „превърне“ мислено в най-различни животни. Докато се вживява в образа на бухал, бъдещият крал чува Мерлин да го пита: „Какво знае бухалът, което Артур не знае?“. Момчето бухал се вглежда надолу към земята, над която се рее, и осъзнава, че от гледна точка на птицата Британия не е разпокъсана от граници. И решава да обедини в цяла и неделима нация различните боричкащи се за надмощие местни племена.

Този епизод е вдъхновен от една реално съществувала традиция в келтския фолклор. Според изследователите на този фолклор Мерлин е последният и само съвсем леко християнизиран представител на древните обитатели на Британия — друидите. Според преданията те са притежавали свръхестествени умения и са били ненадминати майстори на превъплъщението, способни да превръщат и себе си, и другите хора, в каквото си пожелаят — одушевено същество или неодушевен предмет. Легендарният друид Мак Рот, например, веднъж се превърнал в птица и отлетял на небето. В една стара уелска епическа балада бардът Талиезин твърди: „И в много и най-различни форми съм бил… Бил съм дъждовна капка в ефира… Бил съм сияйна звезда… Като орел съм се реял в небесата… И щит на бойното поле съм бил… Бил съм струна на арфа… Едва ли има нещо, което да не съм бил.“

Дали това не е силова настройка на ума?

Възможно е по време на тези полети на въображението — ако приемем, че става дума именно за нещо подобно — хората да постигат мъдрите си прозрения благодарение не на някакви загадъчни свръхестествени сили, а в резултат на „предизвикателната операция“ на Дибоно или на „силовата настройка на ума“, за които говорихме в Седма глава. Или с други думи, възможно е необичайните творчески глъбини да се дължат просто на мисловното съчетаване на два типа сетивни възприятия, които обикновено изглеждат несъвместими. Подсъзнателните усилия, които подложеният на „преображение“ човек полага, за да свърже в хармонично цяло тези противоречащи си елементи, водят до появата на интригуваща нова образност, а оттам и до нова мисловна нагласа.

Подобна силова настройка на мисълта изиграва важна роля при един семинар за гимнастика на ума, проведен през 1980 година в корпорацията „Жилет“. Участниците — служители на фирмата — били приканени да си представят, че са коренчета на косми от човешка коса. В битието си на „коси“, те трябвало да решат какви качествени характеристики на шампоан биха им допаднали най-много. Някои пожелали шампоанът да притежава силно почистващи свойства, така че основно да премахва всякаква мръсотия и мазнина от скалпа. Други се притеснявали за своите по-деликатни коренчета и затова настоявали съставките на шампоана да имат омекотено действие. След продължителни „дебати“, хората „коси“ най-сетне стигнали до формулата на нов тип шампоан, подходящ за всевъзможните нужди на всякакъв тип коса. Изобретеният по този начин продукт на „Жилет“ — „Silkience“ („Копринена мекота“) и до ден-днешен е сред водещите марки на пазара.