Уин Уенджър, Ричард По
Факторът Айнщайн (28)

Говорете само в сегашно време

Помнете, че третата божа заповед при отприщването на образния поток е използването на сегашно време. Дори ако мярналият се в ума ви образ вече се е стопил, при описването му никога не казвайте „Видях еди-какво си“. Винаги си служете с фразите „Виждам еди-какво си“ или „В момента наблюдавам еди-що си“.

Примка за обратна връзка

Отприщването на образния поток е процес на самозареждане. Почти всеки стимул може да послужи за „отключване“ на въображението ви, но оттам насетне безпрепятственото протичане на образния поток зависи единствено от собственото ви словесно описание на мисловните картини. И тук важи основният принцип на поведенческата наука, който в случая звучи така: колкото повече описвате нещо, толкова повече ще имате да описвате. Вашият описателен монолог е част от така наречената „примка за обратна връзка“. Описанието едновременно и следва образния ви поток, и го поражда (виж Фигура 3.1).

Ето защо не само че няма нищо нередно, а дори ще ви е от полза, ако разкрасявате или „доизмисляте“ нещата при описването им. Подсилването на образите на съзнателно ниво е естествен и желателен мисловен процес, който протича обратно към подсъзнанието, където се слива и захранва допълнително спонтанно възникващата образност. Също както е и при „измислиците“ на художниците или на писателите, в действителност това ваше „доразкрасяване“ е направлявано най-вече от собственото ви подсъзнание, макар привидно да изглежда подвластно на волята ви. По подобен начин, когато използвате сегашно време при описанията на мисловните си образи, вие захранвате подсъзнанието си с усещане за реалност, което пък прави образния поток по-непосредствен, по-ярък и по-продължителен.

Сега опитайте отново да отприщите образния си поток, като внимателно следите да говорите само в сегашно време. Обърнете внимание какъв ефект ще окаже това на силата, яснотата и живостта на възприятията ви.

Фигура 3.1. Опишете някое свое усещане или наблюдение високо на глас и в сегашно време, като го насочите към външен обект — касетофон или човек. Докато говорите, следете възприятията си. Този процес на съзнателно отчитане на възприятията извиква във фокуса на вниманието ви все по-големи „порции“ подсъзнателна образност, което пък на свой ред захранва допълнително съзнателните ви усещания.