Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Einstein Factor: A Proven New Method for Increasing Your Intelligence, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,1 (× 14 гласа)

Информация

Разпознаване, корекция и форматиране
pechkov (2013)
Източник
novaset.net

Win Wenger and Richard Poe, 1996

THE EINSTEIN FACTOR: a proven new method for increasing your intelligence

Prima Publishing, USA

 

Корнелия Стефанова Величкова-Дарева, превод

Любомир Бориславов Пенов, художник

 

София, 2001

СИЕЛА — СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ

ISBN: 954-649-365-1

 

Д-р Уин Уенджър

Ричард По

 

Факторът Айнщайн

 

Американска

Първо издание

 

Редактор: Анжела Кьосева

Предпечатна подготовка: Иво Петров

Технически редактор: Божидар Методиев

 

Формат 60/90/16; Печатни коли 24

 

СИЕЛА

СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ

1463 София, бул. Патриарх Евтимий № 80А

тел./факс: 54 10 30; 954 93 97; 951 63 76

www.ciela.net

 

$source: http://www.novaset.net

 

 

Издание:

Уин Уенджър, Ричард По. Факторът Айнщайн

ИК „Сиела“, София, 2001

ISBN: 954-649-365-1

История

  1. — Добавяне

Процесът на уплътняване

По-голямата част от възпитанието и обучението, на които подлагаме малките деца, оказват ефект за уплътняване на техните психически и умствени граници. Неотдавна в статия за професионалното издание на психолозите „Кепитъл айдиасмитс“, моята съпруга Сюзън изброи в доста дълъг списък само малка част от многото начини, по които родителите и учителите уплътняват детските граници, без дори да осъзнават какво всъщност правят. Колко пъти сме казвали строго на децата си: „Не си играй с храната!“. В своята статия Сюзън пише:

„За детето храната е свързана с възможно най-богатите чувствени и сетивни възприятия и изживявания. Тя възбужда и петте му сетива. Но в такъв случай нима е възможно който и да било интелигентен, чувствителен, любознателен, открит към предизвикателствата на околния свят индивид да не си «играе» с един толкова привлекателен за интелекта стимул, какъвто е храната?! Е, да, но никой не е склонен да възприеме идеята за игра с храната. Пък и за мама е по-удобно да раздигне всички чинии от масата едновременно. Така че: «Не си играй с храната!».

После идва времето да «дресираме» децата да седят чинно по местата си, приковали поглед в учителя и «да не отклоняват вниманието си» от урока.

В действителност обаче, човешкият ум не е в състояние да възприема и да научава нови идеи, без същевременно да ги «предъвква», тоест да мисли по тях. Ако детето не върти очи насам-натам, ако не поглежда през прозореца към света отвън, ако не шава, не се намества, не си мърмори под нос и не споделя това-онова с околните, то не научава и не осмисля същностно новите идеи, а просто механично запаметява факти…

Колкото по-големи стават децата, толкова по-дълбоко усвояват и по-устойчиво вграждат в начина си на мислене тези наставления на възрастните. И започват сами да се «дресират»: да не обръщат внимание на спонтанно възникналите в съзнанието им образи — въпреки че човешкият мозък е природно програмиран да ги създава, — да седят сковано, да не позволяват на вниманието си да се разсейва, да не си играят с храната, да не мечтаят.“