Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Einstein Factor: A Proven New Method for Increasing Your Intelligence, 1996 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Корнелия Великова-Дарева, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,1 (× 14 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване, корекция и форматиране
- pechkov (2013)
- Източник
- novaset.net
Win Wenger and Richard Poe, 1996
THE EINSTEIN FACTOR: a proven new method for increasing your intelligence
Prima Publishing, USA
Корнелия Стефанова Величкова-Дарева, превод
Любомир Бориславов Пенов, художник
София, 2001
СИЕЛА — СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ
ISBN: 954-649-365-1
Д-р Уин Уенджър
Ричард По
Факторът Айнщайн
Американска
Първо издание
Редактор: Анжела Кьосева
Предпечатна подготовка: Иво Петров
Технически редактор: Божидар Методиев
Формат 60/90/16; Печатни коли 24
СИЕЛА
СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ
1463 София, бул. Патриарх Евтимий № 80А
тел./факс: 54 10 30; 954 93 97; 951 63 76
www.ciela.net
$source: http://www.novaset.net
Издание:
Уин Уенджър, Ричард По. Факторът Айнщайн
ИК „Сиела“, София, 2001
ISBN: 954-649-365-1
История
- — Добавяне
Процесът на уплътняване
По-голямата част от възпитанието и обучението, на които подлагаме малките деца, оказват ефект за уплътняване на техните психически и умствени граници. Неотдавна в статия за професионалното издание на психолозите „Кепитъл айдиасмитс“, моята съпруга Сюзън изброи в доста дълъг списък само малка част от многото начини, по които родителите и учителите уплътняват детските граници, без дори да осъзнават какво всъщност правят. Колко пъти сме казвали строго на децата си: „Не си играй с храната!“. В своята статия Сюзън пише:
„За детето храната е свързана с възможно най-богатите чувствени и сетивни възприятия и изживявания. Тя възбужда и петте му сетива. Но в такъв случай нима е възможно който и да било интелигентен, чувствителен, любознателен, открит към предизвикателствата на околния свят индивид да не си «играе» с един толкова привлекателен за интелекта стимул, какъвто е храната?! Е, да, но никой не е склонен да възприеме идеята за игра с храната. Пък и за мама е по-удобно да раздигне всички чинии от масата едновременно. Така че: «Не си играй с храната!».
После идва времето да «дресираме» децата да седят чинно по местата си, приковали поглед в учителя и «да не отклоняват вниманието си» от урока.
В действителност обаче, човешкият ум не е в състояние да възприема и да научава нови идеи, без същевременно да ги «предъвква», тоест да мисли по тях. Ако детето не върти очи насам-натам, ако не поглежда през прозореца към света отвън, ако не шава, не се намества, не си мърмори под нос и не споделя това-онова с околните, то не научава и не осмисля същностно новите идеи, а просто механично запаметява факти…
Колкото по-големи стават децата, толкова по-дълбоко усвояват и по-устойчиво вграждат в начина си на мислене тези наставления на възрастните. И започват сами да се «дресират»: да не обръщат внимание на спонтанно възникналите в съзнанието им образи — въпреки че човешкият мозък е природно програмиран да ги създава, — да седят сковано, да не позволяват на вниманието си да се разсейва, да не си играят с храната, да не мечтаят.“