Уин Уенджър, Ричард По
Факторът Айнщайн (145)

Процесът на уплътняване

По-голямата част от възпитанието и обучението, на които подлагаме малките деца, оказват ефект за уплътняване на техните психически и умствени граници. Неотдавна в статия за професионалното издание на психолозите „Кепитъл айдиасмитс“, моята съпруга Сюзън изброи в доста дълъг списък само малка част от многото начини, по които родителите и учителите уплътняват детските граници, без дори да осъзнават какво всъщност правят. Колко пъти сме казвали строго на децата си: „Не си играй с храната!“. В своята статия Сюзън пише:

„За детето храната е свързана с възможно най-богатите чувствени и сетивни възприятия и изживявания. Тя възбужда и петте му сетива. Но в такъв случай нима е възможно който и да било интелигентен, чувствителен, любознателен, открит към предизвикателствата на околния свят индивид да не си «играе» с един толкова привлекателен за интелекта стимул, какъвто е храната?! Е, да, но никой не е склонен да възприеме идеята за игра с храната. Пък и за мама е по-удобно да раздигне всички чинии от масата едновременно. Така че: «Не си играй с храната!».

После идва времето да «дресираме» децата да седят чинно по местата си, приковали поглед в учителя и «да не отклоняват вниманието си» от урока.

В действителност обаче, човешкият ум не е в състояние да възприема и да научава нови идеи, без същевременно да ги «предъвква», тоест да мисли по тях. Ако детето не върти очи насам-натам, ако не поглежда през прозореца към света отвън, ако не шава, не се намества, не си мърмори под нос и не споделя това-онова с околните, то не научава и не осмисля същностно новите идеи, а просто механично запаметява факти…

Колкото по-големи стават децата, толкова по-дълбоко усвояват и по-устойчиво вграждат в начина си на мислене тези наставления на възрастните. И започват сами да се «дресират»: да не обръщат внимание на спонтанно възникналите в съзнанието им образи — въпреки че човешкият мозък е природно програмиран да ги създава, — да седят сковано, да не позволяват на вниманието си да се разсейва, да не си играят с храната, да не мечтаят.“