Уин Уенджър, Ричард По
Факторът Айнщайн (61)

Промяна на перспективата

Погледнете стъклената кутия, изобразена на Фигура 5.2. Можете ли да прецените дали лицевата й страна е леко наклонена надолу вляво или е леко приповдигната нагоре вдясно? Вгледайте се в куба по-продължително време и ще започне да ви се струва, че позицията му сякаш се мести ту насам, ту натам между тези две възможности.

През първите няколко секунди, докато се вглеждате в стъклената кутия (наречена „куб на Некер“), няма да забележите никакви промени. После изведнъж, най-неочаквано, позицията му ще се промени и ще видите съвършено различно изображение. При все това, нито един от първоначалните факти не е бил променен. В ума ви се вливат едни и същи сетивни възприятия.

Променил се е обаче вашият шаблонен модел на образно отреагирване (gestalt).

Фигура 5.2. Умът ви не може да реши как да възприеме този куб. Дали лицевата му страна е леко приповдигната нагоре вдясно, или е леко наклонена надолу вляво?

Точки на привличане в ума

Представете си сега, че хвърляте малка гумена топка в широк, кръгъл, празен леген. Топката ще се търкаля из него във все по-малки и по-малки спирали, докато най-сетне спре на дъното му. Математиците биха казали, че топката е привлечена от основата на легена. Те наричат мястото на покой — там, където топката най-сетне се е спряла на дъното — точка на привличане.

Когато умът ни се колебае между две противоположни перспективи при куба на Некер, можем да кажем, че всяка от тях действа като точка на привличане за възприятията ни, като последователно притегля сетивните ни усещания ту към едната, ту към другата перспектива.

А сега си представете два еднакви кръгли легена. Всеки от тях представлява единият от двата различни начина за зрително възприемане на куба на Некер. Когато хвърлим малката гумена топка в легена, ще очакваме тя да се повърти известно време насам-натам, а после да се спре окончателно на дъното му, Но няма да очакваме от нея изведнъж да прескочи в другия леген, още по-малко пък да прескача последователно от единия в другия леген.

А именно това става, когато наблюдаваме куба на Некер. Възприятието ни за него прескача насам-натам от едната към другата точка на привличане, без изобщо да се спре на някоя от тях. Как е възможно подобно нещо?

За да накараме гумената топка да прескача от леген в леген, трябва да заредим движението й с допълнителна енергия, взета от някъде другаде. Можем примерно да ударим с юмрук по дъното на единия леген и генерираната по този начин енергия ще прехвърли топката в другия. Ако после ударим с юмрук по дъното другия леген, новият приток на енергия ще върне топката обратно в първия.

Но какъв тип енергия предизвиква прескачането на възприятията ни насам-натам между различните сетивни точки на привличане, които са в ума ни?