Уин Уенджър, Ричард По
Факторът Айнщайн (12)

Странната злочестина

Великият югославски изобретател Никола Тесла страдал от нещо, което той самият наричал „странна злочестина“. Като малък Тесла бил измъчван от ослепителни проблясъци на ярки спомени, които най-неочаквано изниквали пред очите му със зашеметяваща интензивност. Една-единствена дума, чута по време на разговор, изведнъж извиквала в съзнанието му отчетливия образ на човека, предмета или действието, свързани с нея. Тези „сънища наяве“ били толкова чести, реални и ярки, че — според собствените му думи — Тесла не винаги бил в състояние да отличи дали онова, което вижда, е действителност или не. Това го изпълвало с „потискащо чувство на неудобство и смазваща тревожност“. Постепенно той успял да овладее тази своя „странна злочестина“ посредством различни упражнения за ума и силна воля.

През двайсетте години съветските психолози започнали да изследват журналиста Соломон Шерешевиески, като се опитвали да открият каква е тайната на неговата потресаваща, почти съвършена памет. Необикновената дарба на Шерешевиески му създавала редица мъчителни проблеми. Отделни думи по време на разговор, някоя мисъл или случаен спомен изведнъж отприщвали буря от сетивни възприятия, които сякаш възпламенявали едновременно, неконтролируемо и почти болезнено и петте му сетива.

„Непрекъснато виждам цветове, когато чувам звуци — споделя той. — Ако, да речем, някой ми говори нещо, аз виждам думите му цветово, но го разбирам. Ако обаче се намеси гласът и на друг човек, в съзнанието ми избухва буря от хаотични цветове. Те сякаш извират от сричките и от отделните звуци в думите на двамата говорещи и аз вече не съм в състояние да разбирам казаното.“

По време на разговор с изтъкнатия съветски психолог Вигоцки, Шерешевиески възкликва: „Какъв скърцащ жълт глас имате!“. Затова пък гласът на кинорежисьора Айзенщайн му харесва: „Когато го слушам, от него сякаш извира вибриращ пламък и се насочва право към мен. Цветовата образност на неговия глас ме привлича толкова много, че изобщо не мога да следя и да схващам какво казва.“

Веднъж на улицата Шерешевиески приближил до количка за сладолед и попитал продавачката какви видове има. „Тути-фрути“, отвърнала жената.

„Но тя го каза с такъв тон — припомня си по-късно Шерешевиески, — че от устата й сякаш се изсипа купчина прегорели въглени и черна пепел. Просто не успях да преодолея тази си представа, породена от начина, по който ми отговори, и ми се отщя да си купя сладолед.“

Изживяванията на Тесла и на Шерешевиески не са халюцинации в клиничния смисъл на това понятие. Техните подсъзнателни умове са откликвали на света по-скоро по напълно нормален начин. Но и на двамата просто им е липсвала способността, която повечето от нас притежават, да заглушават при нужда своя мисловен образен поток.

Дарбата на Тесла

Макар и мъчителна, ярката интензивност на образния поток на Тесла изглежда е стимулирала неговата гениалност. Наред с редица други таланти той е притежавал и забележителната дарба да вижда съвсем отчетливо и в най-малки подробности своите изобретения, още преди да е започнал да ги чертае. Тесла конструирал на ум съответния уред, детайл по детайл, подлагал го на различни технически изпитания, преработвал го в зависимост от получените при тях резултати — и целият този процес протичал само във въображението му! Неговите мисловни „чертежи“ били толкова прецизни, че той бил в състояние да диагностицира всеки проблем в която и да било машина само като си я представи как работи.

„За мен е абсолютно без значение дали наистина ще задвижа турбината, дали ще я изпитам как действа в работилницата ми — пише Тесла, — защото само като я погледна и вече знам има ли някакъв проблем или не. Резултатите от мисловните и от реалните изпитания на машините са винаги едни и същи.“

Именно по този начин — на ум — Тесла изобретява всички основни механизми на съвременната глобална електрическа мрежа, включително високоволтовите трансформатори, далекосъобщителните линии, хидроелектрическите генератори и трансформаторите за ток.

Човекът, който помни всичко

Шерешевиески също съумява да „впрегне“ своя образен поток за полезна работа, като демонстрира забележителни постижения на паметта. Още приживе (умира в 1950 година), той е прочут в целия свят като „човекът, който помни всичко“. Паметта му била феноменална, направо съвършена. При един тест психологът Луриа му дал списък от няколко страници с напълно безсмислени срички без никаква логична последователност помежду им, който започвал така:

Тъй като списъкът бил изключително дълъг, а сричките напълно безсмислени и сходни по звучене, обичайните трикове за запаметяване не вършели никаква работа. Шерешевиески не само запомнил с лекота целия списък, но когато осем години по-късно Луриа го подложил на изненадващ тест, „човекът, който помни всичко“ изредил отново целия списък, без ни една грешка — абсолютно всяка сричка си била точно на мястото в съответната колонка.