Уин Уенджър, Ричард По
Факторът Айнщайн (6)

Методът на Айнщайн

С малки изключения, великите открития в науката са били направени все в резултат на подобни интуитивни мисловни експерименти. Не Айнщайн е измислил тази техника, но тъй като той е нейният най-прочут и най-активен привърженик, аз я нарекох „Метод на Айнщайн за правене на открития“. Друг източник на информация за различните откривателски похвати (освен метода на Айнщайн) е трудът на Сидни Дж. Парнис от Фондацията за творческо обучение — „Фантазирането: използване на творческите процеси за насърчаване на откривателството“.

През 1994 година психологът Робърт Б. Дилц публикува една забележителна тритомна биография на Айнщайн — „Стратегиите на гения“. За да я напише, Дилц проучва задълбочено всяко съхранило се късче информация относно процеса на научното мислене на Айнщайн, като за целта използва кореспонденцията му със Зигмунд Фройд и с математика Жак Адамар, а също и пространните интервюта на учения с психолога Макс Верхаймер, основателят на образната терапия (позната предимно под немското й наименование — гещалтова терапия). В този свой биографичен труд, Дилц стига до някои наистина забележителни прозрения.

„Айнщайн винаги е твърдял — пише Дилц, — че вместо с думи или с математически формули, той мисли предимно в зрителни образи и в чувства… Словесното и математическото оформяне на мислите му идват едва след приключването на основния творчески процес.“

Комбинативна игра

В действителност Айнщайн е отдавал своя научен успех на нещо, което самият той описва като „подсъзнателна игра“, при която по най-невероятни начини се съчетават гледки, образи и други сетивни усещания, както и елементи на чувства, едновременно „зрителни“ и „мускулни“.

„Изглежда че именно тази комбинативна подсъзнателна игра — пише Айнщайн — лежи в основата на продуктивната съзнателна творческа мисъл.“ (Виж Фигура 1.3)

Относно създаването на теорията на относителността, Айнщайн казва на Макс Вертхаймер: „Тези размисли не идват под формата на каквито и да било словесни формулировки. Аз изобщо твърде рядко мисля с думи.“

В комбинативната подсъзнателна игра на Айнщайн с образите, сетивата и чувствата, откривам механизъм, подобен на този, позволил на Боб С. да спаси живота на годеницата си. И при Айнщайн, и при Боб С. решението на съответните проблеми не се дължи на съзнателна мисловна дейност. Боб С. стига до прозрение посредством техниката за отприщване на образния поток, а Айнщайн използва свой собствен похват. Но и двамата извличат истината от области, разположени отвъд границите на съзнателното ниво.