Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Einstein Factor: A Proven New Method for Increasing Your Intelligence, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,1 (× 14 гласа)

Информация

Разпознаване, корекция и форматиране
pechkov (2013)
Източник
novaset.net

Win Wenger and Richard Poe, 1996

THE EINSTEIN FACTOR: a proven new method for increasing your intelligence

Prima Publishing, USA

 

Корнелия Стефанова Величкова-Дарева, превод

Любомир Бориславов Пенов, художник

 

София, 2001

СИЕЛА — СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ

ISBN: 954-649-365-1

 

Д-р Уин Уенджър

Ричард По

 

Факторът Айнщайн

 

Американска

Първо издание

 

Редактор: Анжела Кьосева

Предпечатна подготовка: Иво Петров

Технически редактор: Божидар Методиев

 

Формат 60/90/16; Печатни коли 24

 

СИЕЛА

СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ

1463 София, бул. Патриарх Евтимий № 80А

тел./факс: 54 10 30; 954 93 97; 951 63 76

www.ciela.net

 

$source: http://www.novaset.net

 

 

Издание:

Уин Уенджър, Ричард По. Факторът Айнщайн

ИК „Сиела“, София, 2001

ISBN: 954-649-365-1

История

  1. — Добавяне

Подсилете неврологичния контакт

Направете си следния експеримент:

Изберете два ъгъла или два отсека от стаята, в която сте. Вземете лист и химикалка. На едната страна на листа опишете подробно първия ъгъл. На другата — втория.

Когато описвате първия ъгъл на стаята, използвайте конкретни термини относно цветове, форми, материал, усещане при допир, разположение в пространството. Когато описвате втория избран ъгъл, използвайте само абстрактни термини, които нямат нищо общо със сетивните усещания — например можете да напишете „На стената виси картина, в ъгъла е облегнат тапициран стол“, но нито дума за това как точно изглеждат или какви са при досег тези предмети. Отделете за всяко описание около пет минути (три, в случай че използвате касетофон).

Сега сверете двете описания. Кое от тях е по-интересно? Кое пресъздава по-достоверно и по-пълно гледката? Кое дава по-цялостна представа за описания ъгъл от стаята?

Съвсем очевидно е, че първото описание е много по-живо. Това е така, защото то осигурява по-висока степен на неврологичен контакт с описания ъгъл. Когато слушате или четете описание, което е изпълнено с ярки сетивни представи, мозъкът ви автоматично започва да „включва“ центровете на съответните сетива, точно както го прави и по време на сън. Колкото повече сетивни усещания разбуждате с описанието си, толкова по-широка ще е основата на неврологичния контакт.

Смесване на сетивата

Уолт Дисни бил голям любител на класическата музика. Той твърдял, че когато слуша великите композитори от миналото, в главата му се пораждат образни картини. Воден от желанието си да сподели с останалите хора това свое „вълшебно изживяване“, Дисни създава „Фантазия“ — анимационен филм, в който класическата музика извиква за живот феерия от форми, образи и цветове.

Мултисензорният подход на Дисни целял да разшири неврологичния контакт между филма и зрителите. Творецът страстно вярвал, че това ще помогне на зрителите да възприемат музиката още по-дълбоко и по-наситено.

„В музиката има елементи, които средният зрител няма да разбере, докато не ги види на екрана, пресъздадени в ярки и живи образи — твърди Дисни. — Едва тогава зрителите могат да почувстват цялата шеметна глъбина на музиката.“

Понастоящем мнозина специалисти смятат, че Дисни е бил леко синестетичен тип. Това е естествено неврологично състояние, което се среща при по-малко от 1% от населението. То може да бъде и временно предизвикано чрез употреба на наркотични вещества. Първите изследователи на ефектите от наркотика ЛСД откриват, че неговите психоделични съставки заличават границите между различните сетива. Под тяхно влияние можете примерно да „чуете“ червения цвят или да „помиришете“ някой концерт на Бах. Днес има все повече и повече доказателства, че смесването на сетивата — наречено синестезия — вероятно е нормална функция на мозъка, която просто е потисната при повечето хора. Изглежда че ярко проявената способност на техниката за отприщване на образния поток да прехвърля трайни мостове между мозъчните полюси се дължи до голяма степен именно на този скрит механизъм. Тя активизира съществуващите връзки между петте сетива, които повечето от нас смятат за съвършено отделни и независими едно от друго.

Синестетичен свят

Неврологът Ричард Читович изучава години наред синестети, тоест хора, които са родени напълно синестетични. Възможно е те да виждат златисти топки, когато слушат вибрафон, или стъклена колона, когато вкусват нещо с дъх на мента. Когато опитват една или друга храна, някои синестети имат усещането, че към кожата им се притискат различни геометрични форми. Други неволно започват да извиват телата си в характерни фигури като отговор на определени думи, които чуват. Това състояние на синестезия напомня нишката с подутинки, мъглявини и цветни зърна, която виждал руският журналист Шерешевиески, когато чувал определени срички. Всъщност той е класически пример за синестет.

Веднъж, докато правел радиоактивен скенер на мозъка на един синестет, Читович бил направо потресен от изненада, когато видял, че в моментите на синестетични изживявания, в мозъчната му кора (кортекс) приижда силен приток на кръв. „Никога, никога, никога досега не сме наблюдавали подобно нещо!“, отбелязва Читович по-късно. Кортексът, или „сивото вещество“, обикновено се смята за „най-човешката“ част от мозъка, отговорна за високо интелектуалния тип мислене. След като открива, че по време на синестезия в кортекса навлиза приток на кръв, Читович изказва хипотезата, че смесването на сетивата сигурно се осъществява дълбоко в лимбичната система, тоест в онази инстинктивно действаща част от мозъчното подкорие, където се пораждат най-силните и най-първични инстинкти — гладът и жаждата, сексуалното желание, емоциите.

При несинестетичните хора кортексът действа като Заглушител, който потиска синестезията и я задържа безопасно овладяна в недрата на мозъчното подкорие. Ето защо на съзнателно ниво при повечето хора съществуват привидно строги граници между петте сетива. Но изглежда, че подсъзнателният ни ум действа в един напълно синестетичен свят.

Да виждаш, без да виждаш

Неврологът Антонио Дамасо изучава жертви на прозопагнозия — състояние, при което мозъчна травма е разрушила съзнателната способност за разпознаване на лица. Дамасо показвал на пациентите си снимки на различни лица — някои на техни приятели и роднини, други на известни личности, трети на напълно непознати им хора. На съзнателно ниво пациентите му не разпознавали нито едно от тях. Но когато гледали някое лице, което би трябвало да познават, измерената електрична проводимост на кожата им се увеличавала драстично — белег за наличие на емоционален отклик на снимката пред очите им. Дамасо стига до заключението, че в действителност пациентите му разпознавали лицата на подсъзнателно ниво, но поради получената мозъчна травма това разпознаване не можело да достигне и да проникне в съзнателния им ум.

Подобен ефект се наблюдава и при така нареченото „сляпо зрение“. Изглежда че хора, ослепели вследствие на мозъчна травма — а не поради нараняване на очите или на зрителния нерв, — не изгубват способността си да виждат. Но мозъкът им не може да осмисли на съзнателно ниво зрителните импулси. Когато д-р Антъни Марсел от университета в Кембридж приканил свои ослепели след мозъчна травма пациенти да вземат някой от предметите, поставени на масата пред тях, те просто протягали ръка и уверено вземали един или друг предмет, без изобщо да опипват или да се колебаят — нещо напълно невъзможно, ако има пълна липса на зрение. Други експерименти показват, че ослепелите след мозъчна травма хора могат да избират от подредени една до друга фигури с различна форма именно онази, която им бъде поискана.

По подобен начин синестетичните възприятия изглежда нахлуват в кортекса откъм подкорието, без повечето от нас да отчитат съзнателно съществуването им. Заглушителят в мозъка изчиства съзнанието ни от тези смущаващи работата му сигнали, но макар и недоловими за нас, техните ефекти оставят отпечатък върху изживяванията ни и са също толкова недвусмислени, колкото и галваничната реакция на кожата при пациентите с прозопагнозия на д-р Дамасо и безпогрешната умелост на ослепелите пациенти на д-р Марсел.

Свидетелства за синестетичността на нашия подсъзнателен ум откриваме в редица общоприети обрати на речта — например когато казваме, че синият цвят е „студен“, че гласът на някоя жена е „сладък“ или че даден звук е „остър“. Тези метафори нямат никакъв рационален смисъл, но инстинктивно всички хора ги разбират напълно безпогрешно.

„Знаете ли защо в ресторантите свири музика? — ме попита веднъж един синестет. — Защото музиката променя вкуса на абсолютно всичко. Ако музиката бъде подбрана правилно, всяка храна ще има прекрасен вкус. Несъмнено хората, които работят в ресторантите, са наясно с това.“ Може и да са наясно. Но дори да знаят причината, поради която обикновено подбират много подходяща музика, това тяхно знание е несъзнателно, напълно инстинктивно. Следователно несекващият поток от несъзнателни сетивни възприятия обогатява и стимулира живота ни по безкрайно много скрити начини.

Без паника!

Възможно е някои читатели да се уплашат, че ги подтиквам да станат синестети. Без паника, моля! Изобщо нямам подобни намерения. В действителност пълната синестезия е необичайно, ненужно, а понякога дразнещо, смущаващо и дори мъчително изживяване, както видяхме от случая с Шерешевиески. А да се живее непрекъснато със съзнателната мисъл за нея е също толкова безплодно и изнервящо, колкото и непрестанно да следиш и да се тревожиш за ритъма на сърцето си или да се опитваш да усетиш отделянето на секрети от жлезите си. Както и многото други функции на организма, синестезията се осъществява най-успешно в мрака на подсъзнанието ни, когато изобщо не си даваме сметка за съществуването й.

Но затова пък нейните прояви са от същностно значение за образния поток. Не забравяйте, че при отприщването на образния поток се използват и петте сетива, а не само зрението. Човешкият мозък е настроен по такъв начин, че зрението винаги се опитва да вземе превес при творческия процес. И това е съвсем нормално. Но когато описваме гласно — пред касетофон или пред друг човек — пораждащите се в ума ни мисловни картини, винаги трябва да се стараем да включваме в описанията си и усещанията си, предизвикани от другите четири сетива, три от които — вкус, обоняние и докосване — обикновено пренебрегваме почти напълно.

Не е нужно да чувате биенето на сърцето си, за да сте наясно, че тичането стимулира дейността на сърдечносъдовата ви система. По същия начин, не е необходимо да бъдете синестет, за да тренирате вашите синестетични „мускули“. Мултисензорното описание изгражда успешно нервни свръзки между петте ви сетива и разширява обхвата на неврологичния ви контакт с образния поток. Ефектът от подобно упражнение ще се прояви много скоро чрез все повече, по-силни, по-ярки и по-устойчиви мисловни картини.