Уин Уенджър, Ричард По
Факторът Айнщайн (85)

Активен скептицизъм

Естествено е читателите да възприемат и да реагират на тази история съобразно собствените си вярвания. Някои вероятно ще я обявят за „нагласен трик“, за моя измислица или в най-добрия случай просто за съвпадение. Други ще предположат, че групата сигурно е била под въздействието на някаква психическа или телепатична сила. Според мен обаче и двата типа подобни мнения са неправомерни и неадекватни. Защото съм дълбоко убеден, че към всеки непознат и необясним феномен е най-добре да се подхожда не с отричане или с подозрение, а с активен скептицизъм.

Когато Вилхелм Рьонтген оповестява през 1895 година, че е открил загадъчен нов вид енергия, която може да преминава направо през телата на хората и да заснема костите им, някои учени проявяват обясним скептицизъм към твърдението му. Но лорд Уилям Томсън Келвин, тогавашният президент на английското Кралско научно дружество, минава доста отвъд предпазливото неверие. Той заявява самоуверено и категорично убеждението си, че Рьонтген се опитва да измами научната общественост и че практиката щяла да докаже невъзможността да съществуват уж откритите от него Х-лъчи.

Горе-долу по същото това време един член на Френската академия на науките прави следното съобщение пред своите колеги: „Господа, аз лично проучих и изпитах на практика създадения от господин Томас Едисон фонограф и уверено мога да заявя, че в случая става дума не за нещо друго, а чисто и просто за вентрилоквизъм.“

Келвин и неговият френски събрат били абсолютни скептици. Те реагират така, сякаш всичко, което излиза извън рамките на познанията и на светогледа им в момента, е по принцип невъзможно. Въпреки че претендира за обективност, абсолютният скептицизъм се противопоставя на научния напредък. Буквално на всеки гений в човешката история му се е налагало да се преборва с орди абсолютни скептици, за да направи каквото и да било откритие. За разлика от тях, активните скептици настойчиво търсят доказателства за необяснимите феномени, а умовете им са винаги открити за нови идеи. Именно такива са мисловната нагласа и поведението на истинския учен. Затова и настойчиво съветвам всички мои читатели да бъдат активни скептици по отношение на феномените, за които ще говорим в тази глава.