Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Einstein Factor: A Proven New Method for Increasing Your Intelligence, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,1 (× 14 гласа)

Информация

Разпознаване, корекция и форматиране
pechkov (2013)
Източник
novaset.net

Win Wenger and Richard Poe, 1996

THE EINSTEIN FACTOR: a proven new method for increasing your intelligence

Prima Publishing, USA

 

Корнелия Стефанова Величкова-Дарева, превод

Любомир Бориславов Пенов, художник

 

София, 2001

СИЕЛА — СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ

ISBN: 954-649-365-1

 

Д-р Уин Уенджър

Ричард По

 

Факторът Айнщайн

 

Американска

Първо издание

 

Редактор: Анжела Кьосева

Предпечатна подготовка: Иво Петров

Технически редактор: Божидар Методиев

 

Формат 60/90/16; Печатни коли 24

 

СИЕЛА

СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ

1463 София, бул. Патриарх Евтимий № 80А

тел./факс: 54 10 30; 954 93 97; 951 63 76

www.ciela.net

 

$source: http://www.novaset.net

 

 

Издание:

Уин Уенджър, Ричард По. Факторът Айнщайн

ИК „Сиела“, София, 2001

ISBN: 954-649-365-1

История

  1. — Добавяне

Автотелична дейност

Д-р Чикшентмихали би казал, че при Айнщайн изучаването на физиката е било автотелична дейност. „Автотеличен“ е производно от гръцките думи auto (себе си) и telos (цел). Понятието „автотелична дейност“ означава „дейност като цел сама по себе си“. Тоест, човек се занимава с подобна дейност не с надеждата за бъдещи печалби или награди, а просто защото тя сама по себе си му доставя огромно удоволствие.

Желанието за отлични оценки или за по-добра служба не е в състояние да ви вдъхнови за учене. Единствено когато преследвате автотелично постигането на знание, ще имате нагласата и търпението да овладеете някое умение толкова из основи и пълно, колкото Айнщайн е владеел физиката, Моцарт — музиката, а Дисни — анимацията.

Всичко зависи от вас самите

По какъв начин да извличате удоволствие от ученето е дълбоко личен въпрос. Всеки трябва сам да открие как именно да превърне учебния процес в приятно забавление и игра. Просто не съществува един-единствен „вълшебен“ метод, който да е ефективен за абсолютно всички хора. Например мнозина смятат ученето наизуст за „жива мъка“ — дълго време и за мен самия беше така. Но се оказа, че за моя съавтор Ричард По наизустяването е увлекателна автотелична дейност.

След като в продължение на пет години изучавал латински език в гимназията и в колежа, Ричард се чувствал доста разочарован от слабия си напредък. Преди време решил да овладее по-добре този език, като учи наизуст дълги текстове на латински.

Само за два-три месеца Ричард запаметил цялата първа част от латинската „Библия за простолюдието“.

За разлика от всичките му предишни методи и тактики, които прилагал за по няколко седмици, а после изоставял поради липса на време, Ричард открил, че ученето наизуст изобщо не го затруднява. Първо, не му отнемало никакво време. Сутрин прочитал поредното изречение, а после през целия ден си го повтарял на ум, независимо къде се намира и с какво се занимава. И второ, този метод му спестявал много нерви — например ужасно досадното за него висене по опашки (пред банковото гише или на касата в супермаркета) се превърнало в златна възможност да прочисти ума си от всякакво раздразнение и да упражнява латинския си. Освен това, тъй като страда от безсъние, преди Ричард често изпитвал чувство за вина, че си пилее времето, когато вечер лежал в леглото и напразно чакал съня да го споходи. Сега вече с чиста съвест си лежал най-спокойно часове наред и с огромно удоволствие си рецитирал латинските стихове.

Трудно е да се предрече дали чрез този метод Ричард ще овладее някога латинския до съвършенство, но пък и тази цел вече била без значение за него. Насладата, която изпитвал, когато рецитира по памет стотици стихове на латински — и удовлетворението да наблюдава как речниковият му запас се увеличава от ден на ден — била достатъчна награда за Ричард. Така, всъщност доста случайно, той открил метод, чрез който да привнася все повече ред и дисциплина в ума си. И споделя, че понастоящем вече с удоволствие прекарва много повече време, вглъбен в занимателни и предизвикателни умствени упражнения, и изпитва все по-малко досада или усещане за тревожност. Според теорията на д-р Чикшентмихали с годините това продължително състояние на прилив ще допринесе творческата мисъл на Ричард да става все по-богата и по-сложна.