Уин Уенджър, Ричард По
Факторът Айнщайн (47)

Заседналият камион

Веднъж един камион заседнал в тунела под някакъв надлез, защото се оказал прекалено висок, за да мине. Полицията и служителите от пътната помощ пристигнали и започнали да опитват какво ли не, за да го измъкнат, но всичките им усилия оставали напразни. Всеки от експертите излизал с някакво свое предложение как да освободят камиона. Първо разтоварили част от стоката, която пренасял. Но това само влошило положението, защото, освободен от товара си, камионът олекнал, кабината и каросерията му се издигнали още повече и той се вклинил още по-здраво в тунела. Опитвали да го поместят с лостове и клинове. Форсирали двигателя. Накратко, опитали абсолютно всички методи, които хората обикновено използват, за да освободят заседнали коли и превозни средства. Но нашият камион проявявал забележително упорство и само се вклинявал още по-яко и по-яко.

Тогава към отчаяната група от експерти приближило шестгодишно момченце. То погледнало удивено огромните гуми на камиона, които се издигали високо над главата му. И предложило решението: да се изпусне малко въздух от гумите! Проблемът бил решен.

Забравете каквото „знаете“

Полицаите и хората от пътната помощ не могли да освободят камиона, защото „знаели“ прекалено много. А всичко, което им било известно за освобождаване на заседнали превозни средства и вклинени машинни части, все било свързано с теглене, изблъскване или отцепване чрез прилагане на физическа сили. По същия начин, както и в случая със заседналия камион, повечето от нашите проблеми само се влошават поради нещата, които вече сме научили и „знаем“. Едва когато успеем да откъснем вниманието си от натрупаните в главите ни стари знания и го насочим към онова, което действително забелязваме и усещаме, можем да стигнем до решението на голяма част от проблемите си.

Възможно е да ви звучи лесно, но всъщност е невероятно трудно. Когато започнат да отприщват образния си поток, повечето хора срещат големи затруднения да ограничат описанията си в рамките на своите сетивни възприятия „тук и сега“. Те масово проявяват склонност да пренебрегват първичните си усещания и да говорят абстрактно относно образите, които виждат. И всъщност описват онова, което знаят за тези образи, а не което действително възприемат посредством петте си сетива.

В следващите глави ще видим как отприщеният образен поток може да бъде използван, за да даде отговор на зададени му въпроси или за решаване на конкретни проблеми. Но при всички случаи, най-много образи се пораждат и се постига най-голям ефект тогава, когато хората насочват вниманието си към подробно, сетивно описание, а не към абстрактни тълкувания на образността.

„Сбъркани яйца, моля“

Веднъж си направих един по-скоро глупав експеримент, който обаче ми даде много храна за размисъл. Всичко започна един ден, докато си поръчвах закуска в ресторант. Казах на сервитьорката, че искам „сбъркани яйца“. Дори без да трепне с клепки, момичето ми донесе „бъркани яйца“, като изобщо не забеляза, че й бях поръчал нещо все пак малко по-екзотично.

Безкрайно заинтригуван, през следващите шест години периодично повтарях този експеримент при най-различни случаи, и най-вече, когато в ресторанта беше тихо, а английският на сервитьора бе много добър. При шейсет и два от моите осемдесет такива експеримента съответният човек изобщо не забеляза, че искам „сбъркани яйца“, въпреки че се стараех да давам поръчката си високо и пределно отчетливо.

Един мой приятел, който работеше в строго охраняван отдел на Пентагона, направи подобен експеримент. За да бъде допуснат от охраната до работното си място, той трябвало да носи на ревера си пропуск с неговото име и лична снимка. Веднъж приятелят ми нагънал една банкнота от пет долара така, че да се вижда само портретът на Абрахам Линкълн. После я пъхнал в пропуска си върху собствената си снимка. Безпрепятствено бил допуснат на работа. И въпреки че приятелят ми носил на ревера си същия пропуск и минавал покрай охраната по няколко пъти на ден в продължение на една година, нито един от охранителите, чиито смени се въртели непрекъснато, никога не забелязал нищо нередно.

Предопределено мислене

Тези най-груби експерименти отразяват действието на един принцип, нееднократно доказван в редица далеч по-сложни изследвания. Повсеместно и масово хората виждат и чуват точно и само онова, което очакват да видят и да чуят, дори ако то се различава от реалните им възприятия в момента. Психолозите наричат този феномен „предопределено мислене“, защото умът забелязва само онова, което му е зададено предварително, че трябва да улавя.

До известна степен предопределеното мислене е наистина необходимо и полезно съкращаване на мисловния процес. Никой няма време да долавя всяка сричка от всяка дума, която чува. Така че за сервитьорите е не само удобно, но и напълно естествено да предполагат, че клиентите им ще си поръчват яйца, приготвени по предварително известни начини.

И все пак, предопределеното мислене подхранва предразсъдъците и крайностите. Именно то внушава на някои хора фанатични убеждения от рода на: всички чернокожи са опасни, всички белокожи са расисти, всички мъже са грубияни, всички жени са истерични, всички демократи са безпринципни и разхайтени, всички републиканци са ограничени и тъпи. Предопределеното мислене замъглява възприятията и на учените и статистиците, които твърде често виждат в насъбраните данни само онова, което очакват и искат да видят.

Отприщването на образния поток помага на ума да се отърси от своята зависимост от предопределеното мислене. Колкото повече практикуваме този метод, толкова повече свикваме да се доверяваме и да разчитаме на реалните си възприятия и усещания в момента, а не на предразсъдъците си. Тоест, учим се да бъдем оригинални наблюдатели — хора, които забелязват и схващат, а не предполагат истината за нещата.