Уин Уенджър, Ричард По
Факторът Айнщайн (170)

Принцип на Юрския парк

Днес генетиците вече притежават повечето от техническите умения, необходими за възкресяването на измрелите още в праисторически времена динозаври. Липсва им само точният им генетичен код. Стига да можеше по някакъв начин да открият цялата верига на динозавърската ДНК, понастоящем учените са теоретично подготвени да клонират динозавър, който би бил биологично напълно идентичен на своите предци, живели преди шейсет милиона години. Както и във филма на Стивън Спилбърг „Джурасик парк“ („Юрски парк“), клонираният динозавър ще има същите хранителни навици, същите ритуали за чифтосване, същите миграционни привички, а вероятно и същия нрав, като своите отдавна измрели роднини. А ако се клонира и някоя чаровна динозавърка, можем да сме сигурни, че нашият динозавър няма да се колебае, ами бързо-бързо ще спретне подходящ дом и двамата ще дадат на света ново поколение динозавърски бебета.

Сигурни сме, че точно така ще стане, защото самото съществуване на динозаврите хилядолетия наред доказва, че техният генетичен код е ефективен. Стига да успеем съвсем точно да го разшифроваме и възпроизведем до най-малка подробност, можем с увереност да очакваме, че неговите „рожби“ — динозаврите — и днес ще благоденстват и ще се размножават също тъй устремно, както и през Юрския период (ако, естествено, им осигурим и подобна на юрската околна среда).

Идеи от миналото

Отмрелите идеи също могат да бъдат възкресени успешно, като се възпроизведат вярно техните мемични кодове. Знаехме например, че староеврейският може да бъде възстановен, защото векове наред той е съществувал като жив, тоест говорим в ежедневието език. Когато през четирийсетте години неговите меми бяха възродени като официален език на съвременен Израел, той много бързо „прихвана“ и оживя, въпреки че от 2500 години бе на практика мъртъв.

От друга страна, опитите да се наложи есперанто се провалиха безславно. Той бе изкуствено създаден от група утописти, които се надяваха да обединят света посредством един общ за всички народи език. За разлика от гените на кралския тиранозавър (Tyrannosaurus Rex), мемите на есперанто не са били затвърдени в хилядолетната яростна борба за оцеляване. Той бе „мъртвороден“, поради което и не успя да „оживее“ в реалния свят.

Геният поражда други гении

С пълна увереност можем да кажем, че съществува мем на гениалността, който винаги може да бъде възпроизведен, тъй като съществуват необорими доказателства, че през изминалите хилядолетия многократно е „заразявал“ човешката цивилизация. Историците отдавна са забелязали, че един гений никога не се появява сам. Периодично гениалността сякаш е заливала цялото човечество като огромна вълна от свръхпостижения и историческите книги отбелязват тези периоди с показателни имена като Златен век или Ренесанс.

След смъртта на Имхотеп древните египтяни не се връщат отново към примитивните си строителни навици. Заразени с мема на новия тип строеж, следващите фараони посвещават цялото си богатство и власт, за да издигат все по-големи и по-хубави пирамиди — процес, който достига своята кулминация с Великата пирамида на Куфу, гигантска постройка с височина 150 метра, за чието построяване са използвани шест и половина милиона тона варовик. И петте най-големи и най-прочути пирамиди в Египет са построени в един период от сто години след смъртта на Имхотеп.

В пети век преди Христа един-единствен древногръцки град държава — Атина, дава на света философските учения на Платон и Сократ, скулптурите на Фидий, типа държавно управление на Перикъл, пиесите на Софокъл и Еврипид, науката на Аристотел — и всичко това само в рамките на един живот. Две хиляди години по-късно друг град държава — Флоренция, изживява Ренесанс, сред чиито титани на творческата мисъл са такива гении като Микеланджело, Леонардо да Винчи, Ботичели, Мирандола и Фра Филипо Липи.