Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Меден месец (92)

91.

Той искаше да се добере до отговорите; нуждаеше се от тях, за да направи верни заключения. Трябваше да подреди липсващите парченца от мозайката.

Цялата тази главоблъсканица внезапно се превърна в нещо много лично за ОʼХара. Или Туриста.

Мистериозният файл, който той бе спасил пред Гранд Сентръл Стейшън.

Списъкът с имената, адресите, банковите сметки и сумите в тях.

Младият доставчик на пици, който се опита да го убие.

Но кой стоеше зад всичко това? Истинският продавач, изнудвачът?

Нима бе някой от неговите хора?

Какво искаха те? Знаеха ли, че е направил копие на файла? Или само го подозираха? Или просто искат да се подсигурят, в случай че той притежава тази безценна информация?

Те не ми вярват. Нито аз вярвам на тях.

Уютна и мила картинка.

Накъде е тръгнал светът…

Така че той се опитваше да се възползва от всеки свободен час — както например в деня след чудесното прекарване с момчетата на стадиона на „Янките“, — за да работи върху имената от файла, опитвайки се да подреди пъзела. Но трябваше да признае, че не беше някакъв гений в тази област.

Най-сетне бе стигнал до това заключение.

Всички хора от списъка незаконно прехвърляха парите си в офшорни банкови сметки.

Възлизащи някъде над един милиард долара.

Беше се свързал с няколко от банките, изброени в списъка, но вероятно това не бе правилният подход.

Беше звънял в домовете на неколцина от компрометираните личности. Но и това нямаше да помогне. Какво можеше да очаква от тях? Да си признаят ли?

В късната неделна вечер той четеше страниците за модата в „Ню Йорк Таймс“. Интересът му се дължеше на съвсем други причини. Причини, свързани единствено с Нора Синклер. За да може по-късно да има за какво да разговаря с нея.

И ето че го видя!

Страхотно!

Бинго!

Ето три, не, четири, пет, девет, единадесет имена от списъка — всички присъстваха на едно и също бляскаво светско парти в „Уолдорф Астория“.

Така най-после разбра — изнудването, мошеничествата, паниката, разбра дори защо той е въвлечен да следи всичко да бъде наред. Сега осъзна съвсем ясно защо някой толкова силно жадува да го убие — просто защото той може би знаеше нещо.

Което, както се оказа напоследък, не бе лишено от основания.

ОʼХара вече знаеше много повече, отколкото му се искаше.

И за двата случая, в които действаше под прикритие.