Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Меден месец (50)

49.

До края на седмицата Нора трябваше да се прибере в Брайърклиф Манър, за да се опита да приключи с делата си там. Въпреки че сестрата на Конър й бе предложила да остане в къщата за колкото време пожелае, на Нора й се искаше да се махне оттам. Всъщност се надяваше никога повече да не види онази руса кучка.

Предложението, което се канеше да направи на Елизабет Браун, се отнасяше до мебелите. От всичките тези хиляда квадратни метра обитаема площ. Като експерт по вътрешно обзавеждане Нора отлично знаеше кое колко струва. А то наистина струваше много. Всъщност едно малко богатство. Богатство, което би прибрала с най-голямо удоволствие в джоба си и което Лизи с радост щеше да й даде, за да облекчи чувството си за вина.

За целта обаче сега се нуждаеше от малко помощ.

— Тук „Истейт Трежърс“. С какво мога да ви помогна?

— Здравей, обажда се Нора Синклер. Там ли е Хариет?

— Разбира се, Нора. Задръж за секунда.

Нора премести мобилния телефон на другото си ухо. Намираше се на задната седалка на таксито, което бе взела до къщата на Конър.

— Готова съм да се обзаложа, че се обажда моят най-добър експерт по вътрешно обзавеждане — чу се в телефона гласът на Хариет.

— Аз пък се обзалагам, че на всички повтаряш това.

— Наистина е така, но няма да повярваш: те всичките ми вярват. Как е бизнесът, Нора?

— Доста добре. Именно затова ти се обаждам.

— Да те очаквам ли да се появиш тук, в магазина?

— Всъщност имам една молба към теб, Хариет. Ще ти бъда много задължена, ако посетиш един дом.

— О… И къде трябва да отида? Надявам се, че е в Ню Йорк, нали? Нора? Ще ми кажеш ли името му?

— Брайърклиф Манър. Собственикът на имота беше мой клиент, но наскоро почина.

— Съжалявам да го чуя.

— Аз също — спокойно изрече Нора. — Както и да е, бях помолена да се заема със сделката за неговите мебели от името на наследницата на имота.

— Искаш да ги дадеш на консигнация?

— Точно това имам предвид.

— Посещение на място, така ли? И за колко стаи говорим?

— За двадесет и шест.

— О!

— Знам. Именно заради това ти звъня. Никой не може по-добре от теб да се справи с тази работа.

— Готова съм да се обзаложа, че повтаряш това на всичките си доставчици.

— Наистина е така, но няма да повярваш: те всичките ми вярват.

На Нора й бяха необходими още няколко минути, за да обсъди някои подробности относно мебелите и да уговори датата, на която Хариет ще дойде, за да огледа обекта. Когато си казаха „дочуване“, колата вече влизаше в алеята за автомобили пред дома на Конър.

Шофьорът взе куфара й, а тя се устреми към входната врата, където я очакваше бележката на Крейг Рейнълдс:

Моля те, обади ми се колкото е възможно по-скоро.