Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Меден месец (76)

75.

Лежах в леглото, втренчен в тавана, опитвайки се да подредя мислите си. Вероятно стаята е служела за спалня на прислужницата или бавачката, ала това не й пречеше да бъде доста по-хубава от моята в онзи апартамент. Накрая започнах да кроя планове за останалата част от деня, като обмислях какво да правим двамата с Нора. Но по-важно бе да реша как да балансирам и насочвам деликатните ни взаимоотношения, нашата прохождаща връзка или каквото и да беше това между нас.

Тя сигурно знаеше как да получи това, което иска. Но оставаше въпросът дали това, което иска, съм самият аз. И какво исках аз? Да докажа, че Нора е невинна?

Накрая не издържах и си казах: цялата тази история да върви по дяволите. Единственият въпрос, който реално имаше значение, се ограничаваше до това — имала ли е тя нещо общо със смъртта на Конър Браун… и с изчезването на парите му. Това именно бе работата ми — да търся отговорите на подобни въпроси.

Затворих очи. Но след няколко секунди ги отворих.

Скочих от леглото и изтичах към костюма си, провесен на стола. Грабнах дрънчащия мобилен телефон от джоба на панталоните си и проверих номера на повикващия абонат, макар да знаех кой може да бъде. Беше Сюзън!

Не можех за втори път да я пренебрегна, нали? Тя знаеше, че винаги нося мобилния със себе си и се старая да не излизам от обхват.

Бъди естествен, ОʼХара!

— Здравей.

— Защо шепнеш? — попита тя.

— Защото съм на голф турнир.

— Ха-ха. А къде си всъщност?

— В библиотеката на Брайърклиф Манър.

— Това ми звучи още по-съмнително.

— Обаче е истина. Сега работя върху жаргона си в сферата на застрахователното дело, по-специално застраховките живот.

— Защо?

— Защото Нора задава куп въпроси. Тя се оказа доста умна и проницателна личност. Не знам дали ме изпитва, или просто е любопитна. Но независимо от това трябва да понауча нещо за настоящата си професия.

— Кога за последен път си осъществил контакт с нея?

Нещо ми подсказа, че уточнение от рода на през цялата тази нощ няма да бъде най-подходящият отговор на този въпрос.

— Вчера — отвърнах. — Крейг Рейнълдс я отведе на обяд, за да се извини за безпокойствата, в които я въвлече Джон ОʼХара.

— Добър ход, хитрецо. Ти несъмнено вече си обяснил на Нора за предстоящото изплащане на застраховката, нали?

— Да. Тя изглеждаше облекчена. Тогава обаче започна да ме отрупва с въпроси.

— Мислиш ли, че подозира нещо?

— Трудно е да се каже нещо определено, когато е замесена Нора Синклер.

— От тебе се искаше да я предразположиш към откровеност.

Последните й думи ме накараха да преглътна с усилие.

— Хрумна ми нещо: какво ще стане, ако Крейг Рейнълдс след този обяд я покани на вечеря?

— Искаш да кажеш: нещо като среща?

— Не бих го представил точно в тази светлина. Нейният годеник почина съвсем наскоро. Но да, все пак е нещо като среща. Нали току-що каза, че трябва да я предразположа към откровеност.

— Не знам — промърмори Сюзън.

— Правилно, нито пък аз. Нямам много възможности за избор, да не говорим пък за времето.

— Ами ако тя каже не?

Аз се засмях.

— Подценяваш чара на ОʼХара!

— Едва ли. Именно заради това ти възложиха този случай, приятел. Но както ти самият ми каза преди няколко дни, Нора няма вид на жена, която ще се прехласне по някакъв застрахователен агент.

Прехапах език.

— Лично на мен ми се струва, че ти си по-загрижена да не би Нора да каже да.

— Наистина е така — призна тя. — Но мисля, че имаш право. Няма да се учудя, ако това се окаже най-добрият ни удар.

Тъкмо мислех да изкажа съгласието си, когато отвън чух някакви гласове. Нора и Хариет слизаха по стъпалата, увлечени в разговор.

— По дяволите!

— Какво става?

— Налага се веднага да прекъсна — зашепнах аз. — Току-що библиотекарката ми метна един свиреп поглед.

— Добре, така да бъде. Но слушай: внимавай много, ОʼХара.

— Имаш право. Тази библиотекарка изглежда доста опасна.

— Много смешно, няма що.

Прекъснах връзката и отново се отдадох на съзерцаването на тавана. Мразех да лъжа Сюзън, ала този път нямах избор. Тя искаше да знае дали според мен Нора не подозира нещо. А ето, сега аз си задавах същия този въпрос, но за Сюзън. Дали тя разбра, че я лъжа?

Сюзън беше една от най-малко лековерните личности, които някога съм познавал. Тъкмо заради това тя беше шефът.