Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Меден месец (39)

38.

В първокласния салон имаше само едно свободно място. При нормални обстоятелства Нора би съжалявала, че незаетото място не е до нейното. Но обикновено рядко й се случваше да лети с толкова симпатичен спътник на съседната седалка. Отстрани той донякъде приличаше на Брад Пит, само че без венчална халка на пръста си и без Дженифър, увиснала на рамото му.

Още по време на излитането Нора — също без венчална халка на пръста си — скришом огледа съседа си. Беше съвсем сигурна, че и той бе направил същото. Разбира се, че го бе направил. Та кой мъж не би го сторил? Когато изгасна надписът „Затегнете коланите“, тя знаеше, че мъжът до нея е готов да предприеме първата крачка.

— Аз самият съм човек, който държи на реда — рече той.

Тя се обърна и се престори, че едва сега е осъзнала, че си има компания.

— Моля?

— Онази масичка за кафе там. — Той се усмихна широко и кимна към броя на Архитектурен дизайн, разтворен в скута й. На дясната страница се виждаше снимка на просторна всекидневна. — Виждате ли как списанията са разпръснати върху масичка за кафе? — продължи той. — Факт е, че на този свят всички хора могат да се разделят на две категории: подредени и разхвърляни. И така, вие от кои сте?

Нора го погледна право в очите, без да мигне. Като метод за започване на първи разговор с непознат събеседник не можеше да се отрече известна оригиналност.

— Хм, зависи. Зависи от това кой се интересува.

— Е, да, имате право — изрече той и леко се засмя. — Вие очевидно не бихте споделили информация от толкова личен характер с някого, когото въобще не познавате. Моето име е Брайън Стюарт.

— Аз съм Нора Синклер.

Той й протегна ръката си, мускулеста, с добре поддържани нокти, и двамата се ръкуваха.

— А сега, Нора, след като вече се запознахме, мисля, че ми дължиш отговор.

— В такъв случай мога да те зарадвам, като си призная, че и аз съм човек на реда.

— Личи си.

— О, нима?

— Да. — Той леко се наведе към нея, ала не прекалено много. — Имаш вид на много подреден човек.

— Това комплимент ли е?

— Според мен — да.

Тя се усмихна. Може истинският Брад Пит да изглежда много по-добре, но Брайън Стюарт определено не бе лишен от чар. Достатъчна причина за поддържане на безобиден разговор по времето на пътуването.

— Кажи ми, Брайън, какво те очаква днес в Бостън?

— Една дузина алчни, но предприемчиви капиталисти. И една писалка.

— Звучи обещаващо. Мога да се обзаложа, че предназначението на тази писалка ще бъде само едно: да подпишеш нещо.

— Нещо такова.

Нора очакваше той да се задълбочи в темата, която му бе подхвърлила, ала Брайън не откликна. Тя се усмихна.

— Започвам да си мисля, че след като ти признах нещо толкова лично, изведнъж стана много срамежлив.

Той се размърда на седалката, видимо развеселен.

— За втори път съм длъжен да призная, че си напълно права. Добре, щом е така, редно е и аз да бъда откровен с теб. И така, признавам, че миналата година продадох своята софтуерна компания. Днес следобед ще обявя учредяването на новата ми компания. Общо взето, скучна история.

— Не мисля така. Както и да е, моите поздравления. А тези алчни и предприемчиви капиталисти ще инвестират ли в теб?

— Лично аз виждам нещата така: защо да влагам свои пари, когато другите искат да вложат техните пари.

— Напълно съм съгласна с теб.

— Ами ти, Нора? Ще ми кажеш ли какво очаква теб днес в Бостън?

— Един клиент — обясни тя. — Аз съм специалист по вътрешно обзавеждане.

Той кимна разбиращо.

— Следователно този твой клиент има къща в града?

— Така е. Само че няма да обзавеждам тази къща. Той наскоро си купи вила на Каймановите острови.

— Красиво място.

— Зарекла съм се да отида там. Но май ще е само за кратко. — Нора понечи да добави нещо, ала се спря навреме.

— Какво се канеше да кажеш? — попита той.

Тя завъртя очи.

— Не, глупаво е, наистина е глупаво.

— Нищо, кажи ми.

— Работата е в това, че когато споменах за този клиент пред една от приятелките ми, тя веднага ми заяви, че той строи къща там, на Кайманите, най-вероятно защото иска да следи изкъсо парите си, които крие там от Вътрешната служба за контрол на приходите. — Тя поклати глава с престорена наивност. — Искам да кажа, че никак не ми се ще да се замесвам в някакви опасни игри, в нещо, за което нямам никаква представа.

Брайън Стюарт се усмихна разбиращо:

— Това не е чак толкова опасно, колкото може би ти се струва. Ще се изненадаш колко много хора притежават там офшорни банкови сметки.

— Наистина ли?

Той се наведе още по-близо към нея. Сега между тях имаше само няколко сантиметра.

— Всеки е невинен до доказване на противното — прошепна той и посегна към чашата си с шампанско. — Всеки от нас си има някакви тайни, нали?

Нора взе чашата си и двамата се чукнаха. Брайън Стюарт имаше вид на човек, когото може би ще й се прииска да опознае по-добре.

— За тайните — вдигна тост тя.

— За подредените хора — изрече той.