Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Меден месец (57)

56.

Нора не бе сигурна дали са я забелязали, но нямаше съмнение, че са чули нещо. Докато се опитваше да се приближи колкото е възможно по-близо, сухият клон изпука като фишек под краката й. Когато всички извърнаха глави, тя моментално се сви зад най-близкия надгробен камък. Притисна колене към гърдите си и затаи дъх. Сега бе времето да се запита дали не бе поела прекалено голям риск с идването си тук.

Но Нора знаеше, че не можеше да не дойде.

Трябваше да види всичко със собствените си очи, колкото и да бе стряскащо и ужасяващо. Трупът на Конър щеше да бъде изровен от пръстта — наистина ли бяха решили да го направят?

Да, щяха да го направят.

Нора потръпна. Според една стара легенда в това гробище, може би в някой от общите гробове, била заровена вещица. Въпреки пуловера си тя усещаше допира на студената гранитна плоча, на която бе опряла гръб. Съвсем бавно се наведе, за да надзърне иззад надгробния камък. Боже! Пак се бяха заловили за работа. Бяха привързали въжета към някакъв механизъм над гроба на Конър. След това започнаха да издигат ковчега.

Тя гледаше като омагьосана, отказвайки да повярва на очите си. С всяко завъртане на манивелата й прилошаваше все повече и повече. Досега всичко вървеше толкова гладко. Нямаше никакви поводи за безпокойство. Беше свободна и най-после беше излязла на чисто. А сега това…

Но какво, по дяволите, си въобразява този Джон ОʼХара? Задник гаден! Боклук проклет!

Това й подсказа още един въпрос:

Къде, по дяволите, беше той?

Нора не се съмняваше, че като проследи тази нощ Крейг Рейнълдс, ще успее за пръв път да види Джон ОʼХара. Именно това бе най-важната причина, за да бъде тук.

Но той не бе сред работниците с лопатите. Със сигурност не беше и онова ченге. А освен Крейг оставаше само още един мъж, който обаче едва ли можеше да се нарече мъж. Нямаше начин това хлапе да е Джон АʼХара, реши Нора.

Точно тогава от гроба се показа капакът на ковчега. Щом го съзря, тя се извърна настрани. Нямаше сили да го гледа. Облегна се на надгробната плоча, докато сърцето блъскаше бясно в гърдите й.

Ала нищо не можеше да се сравни с това, което достигна до слуха й малко след това.

Някакъв ужасяващ трясък, който се разнесе право от гроба на Конър. Всички мускули в тялото на Нора се опънаха до скъсване. Не разбра какво се бе случило и една част от нея изобщо не искаше да разбере.

Но трябваше да погледне.

Нора надникна иззад надгробния камък.

Очите й се разшириха и ченето й увисна. Едва не изкрещя. Ковчегът на Конър се наклони в единия край и капакът се отвори. Въображението й бързо запълни останалите детайли от грозната гледка. Докато гледаше как полицаят повръща, замалко не последва примера му.

Всъщност тя бе сигурна, че щеше да се стигне дотам, ако друг, по-силен неин инстинкт не бе надделял.

Бягай!