Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Меден месец (16)

15.

В петък, малко преди залез-слънце, суперлуксозната лимузина се отби от претоварената магистрала номер 9, пое по живописния Скарбъроу Роуд, продължи по също толкова приятното за окото Сентръл Авеню и накрая спря в дъното на алеята за автомобили пред разкошния дом на Конър. Шофьорът едва бе излязъл навън, за да отвори задната врата на Нора, когато откъм входа на къщата изскочи Конър и се втурна към лимузината, явно изгарящ от нетърпение да я види.

— Ела при мен! — размаха ръце домакинът. — Едва не полудях от мисли за теб!

Нора плъзна крака навън от колата и веднага се озова в обятията му. Разцелуваха се горещо, докато шофьорът — скромен, възстар италианец — заобиколи отзад, вдигна капака и извади куфара на Нора от багажника. Опита се да не ги гледа, но не можеше да откъсне очи от тях. На фона на красивия залез и една от най-разкошните къщи, които бе виждал досега, тази любовна двойка очевидно бе на седмото небе. Мислено си рече: Ако това тук не е върхът на щастието, то тогава не знам какво е.

— Ето, това е за теб — рече Конър, бръкна в джоба на панталоните си и измъкна пачка банкноти, навити на дебело руло. Връчи му една двадесетачка.

— Много ви благодаря, сър — отвърна шофьорът със силен чуждестранен акцент. — Много сте любезен.

— А също е и много готин! — весело възкликна Нора и прегърна Конър през кръста.

Наистина е готин, нали? От тази мисъл тя просто не можеше да се отърве.

Шофьорът реагира със закачливо подхилкване, след което тръгна обратно към колата.

— Желая ви приятна вечер, деца — провикна се той през рамо.

Нора и Конър се засмяха, докато изчакаха за кратко лимузината да обърне по алеята и да се скрие от погледите им.

Тя отново се притисна към Конър.

— Как вървят работите ти? — заинтересува се тя. — Макар че, честно казано, точно сега никак не ми се говори за работа.

— Нито пък на мен — съгласи се той. — Ако само работиш и не се забавляваш…

— … животът ти ще бъде дяволски скучен!

Това също бе една от първите мантри, които си бяха измислили. И все още си оставаше една от любимите им.

— Знаеш ли, можем да го направим тук — внезапно рече тя и му намигна. — Да, тук, на предната морава. За ужас на съседите! Нека да ни зяпат, ако искат. Може да ги вдъхновим за подобни подвизи.

Конър хвана ръката й.

— Всъщност имах по-добро хрумване.

— О, така ли? По-добро от секс с мен? И какво е то?

— Изненада — изрече той. — Ела с мен.