Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Меден месец (19)

18.

— Добра ли е на вкус? — попита тя.

Конър отвори уста, за да поеме от пръстите й парчето шунка. Сдъвка го за броени секунди.

— Чудесна е.

— Добре, защото нямах представа откога тази шунка стои в хладилника — обясни му тя. — Как беше душът?

— Чувствам се превъзходно. Дори мога да кажа, че никога не съм се чувствал толкова добре.

Нора приключи с нарязването на шунката и се зае да реже лука.

Все още не бе късно да промени решението си.

Конър, облечен само с гащета, с отметната назад все още мокра коса, се приближи до хладилника и взе една бира „Амстел“.

— Искаш ли и ти? — попита я той.

— Не, благодаря. Предпочитам моята вода. — Тя извади от хладилника бутилка „Евиан“, като се постара той да забележи това. — Длъжна съм да внимавам с талията си. Заради теб.

Той отвори бирата и отпи една глътка. Погледна косо към Нора.

— Скъпа, добре ли си?

Тя се извърна към него и той видя как една самотна сълза се търкулна надолу по бузата й.

— О! — сепна се тя, побърза да избърше сълзата с опакото на ръката си и да се усмихне насила, преди да отклони поглед. — Мисля, че в крайна сметка лукът все пак ме кара да плача.

Нора приготви омлета на тих огън, без да го прегаря по краищата, точно както той го обичаше. Сервира го пред Конър на кухненската маса. Той щедро го поръси със сол и пипер, след което веднага забучи вилицата си в него.

— Фантастично е! — извика Конър. — Това е най-доброто ти кулинарно постижение досега.

— Така се радвам, че ти харесва. — Тя седна до него, за да го гледа как преглъща следващите парчета.

— И така, с какво искаш да се занимаваме утре? — подхвана той.

— Нямам представа. Може би ще е най-добре да направим няколко кръга с новата ми кола.

— Наистина ли искаш да я изкараме от гаража?

Той се засмя на шегата си и вдигна вилицата, за да набучи още едно парче. Но ръката му застина на половината път до устата. Конър внезапно замръзна…

За части от секундата лицето му пребледня като платно. Главата му започна да се люшка. Изпусна вилицата, тя се стовари върху чинията и шумно издрънча.

— Конър, какво ти е?

— Не мога… — Той едва говореше. — Нищо не разбирам — приглушено промърмори с отпаднал глас. — Внезапно се почувствах много…

Конър рязко притисна длани към стомаха си, сякаш ненадейно го бяха ударили с юмрук. Или пронизали с нож. Очите му диво се завъртяха в очните орбити. Свлече се безжизнено от стола и се строполи на теракотения под с глух удар.

— Конър! — изкрещя Нора, скочи от стола си и се опита да му помогне. — Хайде… — промълви тя, — опитай се да се изправиш.

Той понечи да се изправи на крака, ала коленете му се подкосиха. Тя се видя принудена да го влачи по пода към банята. Конър отново рухна на пода. Нора вдигна капака на тоалетната седалка, а той се опита да се вдигне до ръба й.

— Ще… ще… повърна — зашепна той, опитвайки се да поеме глътка въздух. Започна да се задъхва още повече.

— Чакай, ще ти донеса нещо да изпиеш — извика му тя с глас, дрезгав от паника. — Веднага се връщам.

Тя изтича до кухнята, докато Конър се мъчеше да надигне глава над ръба на тоалетната седалка. Вътрешностите му изгаряха от адски огън, който вече се разпространяваше извън стомаха му. Пот изби от порите на кожата му.

Нора се върна с чаша в ръка. В нея имаше само някаква газирана прозрачна течност. Приличаше на разтворена таблетка болкоуспокояващо.

— Ето, изпий това — нареди му тя.

Конър едва успя да поеме чашата с треперещите си ръце. Не можа да я поднесе до устата си и тя му помогна. Той отпи една глътка, после още една.

— Пий още — подкани го тя. — Трябва да го изпиеш всичкото.

Конър отпи още една глътка и отново се хвана за стомаха. Затвори очи, стисна зъби, а мускулите на челюстта му се опънаха толкова силно, че костите сякаш щяха да пробият кожата.

— Помогни ми — помоли се той. — Моля те, Нора!

След няколко мъчителни секунди молбите му като че ли бяха чути. Ужасните спазми започнаха да утихват. Спряха също така внезапно, както бяха започнали.

— Мисля, че лекарството ти помогна, скъпи — рече Нора.

Конър отново дишаше нормално. Лицето му почти възстанови цвета си. Бавно повдигна клепачи, после широко разтвори очи. От гърдите му се изтръгна дълбока въздишка на облекчение.

— Какво беше това? — попита той.

И тогава всичко започна отново.

Само че сега бе десетократно по-зле. Треперенето на крайниците му прерасна в серия от жестоки спазми, разтърсващи цялото му тяло. Дишането му се ускори, прекъсвано от ужасни пристъпи на задушаване. Лицето му посиня, а очите му се наляха с кръв.

Чашата падна от ръката му и с трясък се разби на парчета. Целият се разтърсваше от силни конвулсии и се гърчеше в нечовешки болки.

Ръцете му се впиха в шията в отчаян опит да поеме глътка въздух.

Опита се да изкрещи. Но не успя. Нито стон не излезе от устата му.

Опита се да се добере до Нора. Ала тя отстъпи крачка назад.

Не искаше да го гледа в това жалко, ужасяващо състояние, но нямаше сила да отвърне поглед настрани. Можеше само да чака, докато най-после треперенето и конвулсиите окончателно престанат.

Завинаги.

Конър лежеше на пода на една от баните в своя разкошен дом с площ над хиляда квадратни метра.

Мъртъв.