Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Меден месец (17)

16.

— Искаш да го направим в гаража ли? — попита Нора и се изкикоти предизвикателно.

Конър едва сдържаше смеха си.

— Не, този път не става дума за това — отрече той. — Моята изненада за теб не е точно това. Макар че и твоето хрумване си го бива…

Поведе я около къщата и спря чак когато стигнаха на три-четири метра от фасадата на гаража му с клетки за пет автомобила. Всички врати обаче бяха плътно затворени. Нора застана до него, без да знае какво да очаква.

— Готова ли си? — попита я той.

Конър бръкна в другия джоб на панталоните си — не в онзи с пачката банкноти — и извади оттам дистанционното с пет бутона за отваряне на петте врати на гаража. Натисна средния.

Средната врата бавно започна да се надига.

— Боже мой! — изписка Нора.

Зад вратата, с лице към тях, ги очакваше чисто нов спортен яркочервен „Мерцедес SL500“ със сгъваем покрив, опасан през предния капак с широка бяла панделка.

— Е? — нетърпеливо попита Конър.

Но Нора бе загубила ума и дума.

— Работата е там, че след като ще ставаш моя жена, ще се нуждаеш от собствено превозно средство, не си ли съгласна с мен?

Но Нора все още бе безмълвна и вцепенена.

Реакцията й явно много го забавляваше.

— Май наистина си изненадана?

Нора се хвърли в прегръдките му. Думите внезапно я осениха и тя се развика с все сила:

— Ти си очарователен, абсолютно очарователен! Благодаря! Благодаря! Благодаря! — Изпъна лявата си ръка. — Първо този прекрасен пръстен, а сега и…

— А сега и този ключ — прекъсна я той с тържествен тон, сякаш изричаше още едно от техните любими заклинания, — който между другото те очаква на таблото.

Конър поведе Нора навътре в гаража и нежно я настани на шофьорската седалка. После заобиколи колата от другата страна и по пътя свали бялата панделка от капака на двигателя.

— Хайде! Покажи й на какво си способна, Нора! — развика се той като хлапак, получил щедър коледен подарък, надвесен над вратата от другата страна, преди да се настани на мястото до шофьора.

Като професионален дизайнер, тя веднага оцени високо стила на интериора на мерцедеса. В знак на нямо възхищение леко плъзна пръсти по изящно обработената кожа, в която беше пристегнат воланът.

— Какво ще кажеш? Дали да я изпробваме? — прошепна задъхано.

— Абсолютно си права. Нали за това е купена.

Тя го измери с многозначителен поглед и в ъгълчетата на устните й заигра закачлива предизвикателна усмивка. Ръцете й внезапно се озоваха далеч от ключа на стартера. Настаниха се между бедрата на Конър.

— Ох… — щастливо промълви той и дълбокият му глас пресекна.

Нора бързо се прехвърли от седалката върху Конър. Щом го възкачи с превити колене, тя започна да плъзга пръсти през гъстата му черна коса, докато обсипваше с нежни целувки челото, бузите, брадичката и накрая — устните му. Междувременно припряно разкопчаваше копчетата на ризата му.

— Докъде се отпускат назад тези седалки? — задъхано го запита тя.

— Ами ще трябва да проверим.

Той протегна ръка отстрани на седалката, натисна съответния бутон и облегалката започна да се спуска назад с приглушено бръмчене. Те се заеха с трескаво разсъбличане, сякаш дрехите им бяха обхванати от пламъци. Първо ризата му, после блузата и сутиена на Нора. Следваха неговите панталони, полата й, слиповете му и бикините й.

— Обичам те — промълви Конър, гледайки я право в очите. Невъзможно бе да не му повярва. Както и да не изпита нещо към него.

— И аз те обичам — отвърна тя.

И точно там, в гаража, Нора се впусна в първата езда с новата си кола.