Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Меден месец (45)

44.

О, братко… какво да правя, какво? Дотук всичко се очертава като пълна катастрофа.

Туриста седеше самотен в малката опушена стая. В компанията само на една бира „Хайнекен“. Вече бе пресушил четири. Или може би пет? Броят на изпитите бири вече нямаше кой знае какво значение за него. Нито мачът на „Янките“, шумът от който се разнасяше от неговия телевизор. Или пък дояждането на пицата с наденички и лук, изстиваща на масата пред него.

Върху капака на своя лаптоп „Макинтош“ той бе струпал купчина изрезки от вестници. Имаше поне десетина статии за престрелката в Ню Йорк. Историята нашумя и повдигна много въпроси, което никак не изненада Туриста. Самият той се бе озовал пред още повече въпроси без отговори. Много мастило се изписа за най-различни догадки и спекулации — някои от тях изглеждаха достоверни, но повечето — напълно откачени. В една кратка бележка, оставена най-отгоре на този куп, се обобщаваше картината: Вдигна се голяма шумотевица. Засега се спотайвай, Турист. Ще поддържаме връзка.

Той се усмихна и отново се зачете в противоречивите показания на свидетелите. Как е възможно, пишеше криминалният хроникьор от „Нюз“, едно и също събитие да е било видяно в толкова различна светлина от очевидците, които са били само на 6–7 метра от местопрестъплението?

— Наистина как така? — гласно произнесе Туриста. Отпусна се на стола и качи краката си на масата. Беше убеден, че самоличността му ще остане в тайна. Беше взел необходимите предпазни мерки, беше прикрил следите си. Все едно бе призрак.

Сега оставаше само една причина за безпокойство, която обаче не му даваше мира.

За какво се отнасяше онзи списък, който той бе копирал? С всичките онези офшорни сметки?

1,4 милиарда долара.

И за какво бе всичко това?

Струваше ли си живота на нещастния глупак пред Гранд Сентръл Стейшън?

Очевидно да.

А струваше ли живота на още някого?

Например неговия.

Определено не.

Дали случилото се не бе част от някаква по-сложна мозайка, чийто смисъл все още си оставаше загадка за него?

Не знаеше, но дяволски много се надяваше да разбере.