Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Меден месец (85)

84.

Към летището в Уестчестър водеха много пътища, но за нещастие този не бе сред тях. Този беше в съвсем различна посока. Когато Крейг даде мигач и зави, Нора мигом разбра, че той отива някъде другаде.

Но не искаше да си прави прибързани заключения. Толкова много неща можеха да се определят като благородни лъжи и тя се надяваше именно на това. Може би бе решил да я изненада с нещо.

След няколко километра тя видя напред табелата, съобщаваща за предстоящото навлизане в Гринич, Кънектикът, и си припомни, че наблизо, в Бетъридж, се намира един от любимите й бижутерийни магазини. Опита се да си представи как Крейг й подарява малка кутийка, привързана с панделка, как й признава, че е предприел това пътуване до Чикаго само за да я изненада с този трогателен подарък — една малка невинна лъжа.

Ала Гринич дойде и отмина.

А с това и надеждите на Нора. Все още не й се искаше да избързва с изводите, но гневът вече напираше в гърдите й — както винаги, когато някой се опитва да я измами. Изпитваше гняв, болка и още много объркани чувства и никое от тях не беше добро.

Точно тогава Крейг навлезе в град Ривърсайд, Кънектикът. По начина на шофирането му се разбираше, че не идва за пръв път. Защо бе всичко това? Накрая той сви в една глуха уличка.

Нора спря зад ъгъла. Огледа се. Къщите тук не бяха големи, но изглеждаха добре поддържани. Доста по-прилични от неговия апартамент в Уестчестър.

Какво правеше Крейг тук, в Кънектикът? И защо носеше куфар? И защо я излъга?

Някъде по средата на уличката БМВ-то сви в алеята зад една червена пощенска кутия. Напрягайки очи заради значителното разстояние, Нора внимателно го проследи, докато той излизаше от колата.

Крейг се разкърши, после изкачи стъпалата пред къщата — с бяла фасада, в колониален стил, със зелени капаци по прозорците.

Преди да почука, вратата се разтвори широко и отвътре изскочиха две момчета.

Те се хвърлиха да го прегръщат, а той ги разцелува така, както не би сторил нито един чичо, вуйчо, братовчед или доброволец от типа „по-голям брат“. Нямаше съмнение: Крейг Рейнълдс явно бе техният баща.

Нима това означава, че… че е женен?

Нора отмести поглед от входната врата и го насочи към една фигура. Сърцето й бясно заби, имаше чувството, че ще повърне. Но щом огледа по-добре жената, разбра, че тя не можеше да бъде госпожа Крейг Рейнълдс. Не и ако той не си падаше по възрастни чужденки с майчинско излъчване. На роклята й все едно бе избродирано „детегледачка“.

Ала тогава зоркият поглед на Нора съзря още една женска фигура. От прозореца на втория етаж се бе надвесила друга жена — привлекателна, макар и само според представите на обитателите на предградията. Тя махна на Крейг. Но върху нея сякаш бе изписано нещо съвсем различно.

Съпруга.

Нора отметна глава назад на седалката на ягуара и изруга като полудяла, натъртвайки на всяка дума:

— Лъжец долен, шибан, мошеник, измет, отрепка, това си ти, Крейг!

Но продължи да попива с очи сцената пред къщата, когато той поведе двете момчета вътре. Не можеше да откъсне очи. Трескаво се опитваше да подреди мислите си. Все още имаше нещо, което не разбираше: защо държеше апартамент в Уестчестър, когато явно живееше тук?

Докато продължаваше да се измъчва в търсенето на този отговор, външната врата отново се отвори. Крейг и двете момчета излязоха, смеейки се и потупвайки се по раменете. Момчетата носеха раници на гърбовете си, а Крейг носеше голяма платнена торба. Всички се качиха в неговото БМВ. Явно заминаваха. Къде ли отиваха?

Нора отмести поглед към знака „Улица без изход“, издигащ се точно пред нея. Включи двигателя. Не можеше да позволи Крейг да премине покрай паркирания наблизо зелен ягуар за втори път тази сутрин.

Зави в най-близката пресечка и спря там, спотаена зад волана, обмисляйки следващия си ход. Не я интересуваше къде отива Крейг с децата си. Очевидно за никакъв семинар в Чикаго не можеше да става дума, нито за неговата роля като главен докладчик. Какво още можеше да узнае тук, освен това, че мами жена си?

Нищо.

Реши да поеме обратно към Уестчестър и да вземе колата си оттам. По-късно по някое време Крейг може би ще й позвъни. Ще бъде доста интересно, нали?

Но преди да тръгне, Нора не можа да се сдържи. Искаше да хвърли един последен поглед на това уютно семейно гнездо, закътано в предградията. Да го зърне по-отблизо. Все още не можеше да повярва на всичко, което бе видяла през последните няколко минути. Крейг сигурно беше някой друг, нали така? Всъщност двамата си приличаха много повече, отколкото тя си бе представяла. Нима на това се дължеше привличането между тях?

Подкара колата надолу по улицата на Крейг и бавно приближи към алеята пред къщата. Внезапно удари спирачки! И се взря. Отстрани върху червената пощенска кутия бе изписано ръкописно едно име, доста избледняло, ала все още се четеше.

Нора наистина не можеше да повярва на очите си.

На пощенската кутия бе изписано: ОʼХара.