Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Меден месец (77)

76.

Нора се върна, цялата в ослепителни усмивки и изпълнена с жизненост. Трудно можех да й устоя. Тя скочи в леглото и обсипа с целувки гърдите ми, бузите ми, устните ми. Завъртя очи и направи прелестна физиономия, която би могла да спечели завинаги сърцето ми, но при нормални обстоятелства, каквито сегашните със сигурност не бяха.

— Липсвах ли ти?

— Ужасно — признах аз. — Как вървят работите ти с Хариет?

— Чудесно. Казах ти, че няма да се наложи да ме чакаш дълго. Защото съм добра. Няма да повярваш колко съм добра.

— Да, само че не ти бе затворена в тази стая.

— О, бедният ми той! — подразни ме тя. — Нуждаеш се от малко чист въздух, така ли? Още една причина да не се появяваш днес на работното си място.

— Няма да приемеш отговор „не“, така ли?

— Честно казано… не.

Кимнах към стола, където висяха сакото и панталонът ми.

— Добре, но сигурна ли си, че искаш да прекараш два дни с мен, както съм само с тези дрехи?

Тя сви рамене.

— След като вече веднъж успях да ти ги смъкна от гърба, не виждам защо пак да не го направя.

Изкъпахме се, преоблякохме се и взехме нейната кола за предстоящата разходка на свеж въздух. Мерцедеса.

— Къде отиваме? — попитах.

— Остави това на мен — рече Нора и нагласи слънчевите си очила.

Отначало подкара към градския пазар за гастрономически деликатеси, наричан „Виларина“. Естествено, аз се държах, като че ли вече неведнъж съм бил там. И докато обикаляхме сергиите и магазините, тя ме попита има ли нещо, което не обичам да ям.

— Разбира се, като се изключат моите омлети.

— Не си падам много по сардините например. Иначе с всичко останало нямам проблеми.

Нора купуваше с размах, като че ли се стягаше за някакъв малък пир. Накупи най-различни видове сирена, макарони, салати, маслини, сушени меса, както и френски хляб. Предложих да платя. Но тя побърза да отвори чантичката си, като се престори, че не ме е чула.

Следващата ни спирка бе в магазина за напитки.

— Какво ще кажеш днес да сме на бяло вино? Аз самата предпочитам „Пино Гриджо“ — обясни ми.

Тя се увери, че виното е изстудено, и добави и бутилка „Тийфенбрунер“. Вече бяхме напълно готови за нашия импровизиран пикник.

В това се убедих още по-силно, когато Нора ми показа кашмиреното одеяло, което бе поставила в багажника. Сложила го там, докато съм бил под душа.

Продължихме към близкото езеро Покантико и намерихме едно тревисто кътче, тъй усамотено, че най-вероятно никой нямаше да ни безпокои, да не говорим за великолепната гледка към имението на фамилията Рокфелер с всичките онези чудесни възвишения, долини и други красоти.

— Виж, това не е ли много по-приятно, отколкото да ходиш на работа? — попита тя, след като се разположихме на одеялото.

Но аз всъщност работех. И докато си говорехме, похапвайки и отпивайки от виното, аз се стараех, най-внимателно, да измъкна нещо от Нора, което би я уличило в смъртта на Конър Браун, както и за трансфера на неговите пари, откъдето всъщност започна цялото това разследване.

Опитах се да преценя компютърната й грамотност, като уж случайно подметнах за онези защитни програми, тип „Firewall“^[1], вградени в новия уеббраузър, който използвах в офиса. Когато тя кимна, че има представа за тях, аз добавих небрежно:

— И като си помислиш, че само преди една година свързвах думата firewall с огън…

— И аз съм като теб. Това, което научих, дължа на един от бившите си клиенти, който беше много запален по интернет.

— Да не би да е бил един от тези нови интернет милионери? Господи, какво ще ги правят толкова много пари?

Нора направи една закачлива гримаса.

— За мой късмет много от тези пари отиват за смяна на обзавеждането. Не можеш да си представиш колко се печели от това.

— Сигурно е така. Макар че мога да си представя също какви огромни данъци плащат тези момчета.

— Истина е, разбира се, но предполагам, че си имат начини да ги сведат до минимум — рече тя.

— Искаш да кажеш, че умеят да намират вратички в законите? Или нещо друго?

Тя ме изгледа за миг.

— Да, нещо като вратички в законите.

Нора леко присви очи. Долових в тях колебание, примесено с подозрение. Достатъчно, за да ме накара да сменя темата.

Така премина останалата част от следобеда. Опитвах се да изглеждам забавен и щастлив… като мъж, който се радва на неочаквания си почивен ден в компанията на една красива жена, на която не може да се насити.