Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Меден месец (13)

12.

Ню Йорк може би е градът, който никога не заспива, но към четири сутринта дори и там все пак могат да се намерят квартали, в които будните се броят на пръсти. Подобно място бе мръсният, зле осветен паркинг край подземния гараж в долен Ийст Сайд. Заровената на пет етажа под земята бетонна грамада в този миг можеше да послужи като пример за пълна неподвижност. Като някакъв колосален бетонен пашкул. Единственият шум се ограничаваше до глухото бръмчене на флуоресцентните лампи по таваните на пустеещите етажи.

Разбира се, въобще не се чуваше нетърпеливото потропване на средния пръст на мъжа зад волана на един син „Форд Мустанг“ с изгасен двигател.

Вътре в мустанга Туриста погледна часовника си и поклати глава. Средният пръст на дясната му ръка продължи да почуква нетърпеливо по волана. Свръзката закъсняваше за срещата.

По-точно: с цели две денонощия.

Нима срещата ще се провали?

Да не би да са възникнали някакви затруднения? Явно беше точно така.

Десет минути по-късно два автомобилни фара най-после обляха със светлините си отсрещната стена край рампата на съседното ниво на гаража. Появи се микробус — бял шевролет. Отстрани се виждаше емблемата на някаква компания за доставки на цветя. Цветя от Лусил.

О, стига — каза си Туриста. — Камион за доставки на цветя?

Микробусът плавно се приближи към мустанга и спря само на шест-седем метра от него. Двигателят престана да боботи и от кабината изскочи висок слаб мъж, облечен в сив костюм, бяла риза и вратовръзка. Непознатият закрачи към мустанга. Вътре в кабината като че ли остана още един, но лицето му не се различаваше добре в сянката.

Туриста също излезе от колата си и пресрещна високия слаб мъж по средата между двете возила.

— Закъсня — рече той.

— А ти имаш късмет, че си жив — отвърна свръзката.

— Нали знаеш, някои експерти твърдят, че за това се изисквали много умения.

— Давам ти пет точки за изстрела. Казаха ми, че си го улучил точно в зоната на стопроцентовата смърт.

— Е, не беше кой знае какво постижение. Косата на онзи приятел бе пооредяла на челото му. Лесна мишена. Момичето добре ли е?

— Още го преживява, но ще се оправи. Тя е професионалистка. Също като теб.

Слабият мъж бръкна в джоба на сакото си. Опасен жест, който често не води към нищо добро! Но ръката му изскочи навън само с пакет марлборо. Предложи цигара на Туриста.

— Не, благодаря. Отказах ги. По време на великите пости. По-точно преди петнадесет велики пости.

Мъжът запали цигарата си. После духна кибритената клечка.

— Какво се говори сред полицаите в Ню Йорк? — полюбопитства Туриста.

— Не кой знае какво. Да кажем, че се оправят с един конфликтен свидетел.

— Ти си изпратил някого на място, нали?

— По-точно двама. В показанията си твърдят, че си имал козя брадичка и белег на шията.

Туриста се усмихна и потри голата си брадичка.

— Това е много добре. А как мина с представителите на пресата?

— И с тях се разбрахме. Най-голямата загадка, по-важна от твоята самоличност, е съдържанието на куфара. Като стана дума за него…

— Той е в багажника.

Двамата се върнаха при мустанга. Туриста вдигна капака на багажника, извади куфара и го остави на асфалта. Другият мъж надникна вътре.

— Изкуши ли се да го отвориш? — попита той.

— Откъде знаеш, че не съм?

— Не си посмял.

— Да, но как можеш да си сигурен в това?

Мъжът издуха струя синкав тютюнев дим.

— Защото, ако го беше направил, сега ние двамата щяхме да водим съвсем друг разговор.

— Може ли да знам какво означава това?

— Естествено, че не. Ти не си в играта.

Туриста пропусна последното покрай ушите си.

— А сега какво?

— Сега изчезвай. Вече си получил друга задача, нали?

— Задача? Да, вече се занимавам с нещо интересно. Кой е в колата?

— Този път наистина се справи. Той ми каза да ти го предам. Но повече не се занимавай с тази работа.

— Аз наистина съм добър. Ето защо ме повикаха.

Двамата си стиснаха ръцете и Туриста проследи с поглед как слабият висок мъж отнесе куфара в микробуса и потегли. Туриста се запита дали те имат представа, че той вече е запознат със съдържанието на дискетата. Във всеки случай сега определено бе в играта. Макар че никак не му се искаше.